Хиджо беше пребледнял. Пот се стичаше по челото му.
- Тогава защо си тук ?
- Дойдох да говоря с Ошикора-сан. Ами ти ?
- Мъртъв е - изсъска той. - Собственоръчно го убих.
- Но когато Соня ти е казала, че все още е жив, трябваше да дойдеш да се увериш.
- Ти си й пуснал тази муха. Казал си и, че ще го намери тук. Защо го направи ?
Петрович се изкиска:
- Ти, заблуден говносос. Нямаш представа за какво става дума, нали ? Въпреки че тя се е опитала да ти го обясни пак и пак, не искаш да й повярваш. Защо да си губя малкото време, което имам, за теб ?
Хиджо хвана Петрович за яката и почти го изправи. Притисна дулото на пистолета в гърлото на Петрович:
- Той не е машина!
- Не можеш да го разбереш, жопа. Машината се мисли за Ошикора, не обратното. Не е възкресение - а превъплъщение. Малко шинтоистко по свой си начин - подигра му се Петрович, макар да знаеше, че онзи може да натисне спусъка всеки момент.
Лицето на Хиджо се разкриви.
- Как е възможно ?
- Мога да ти кажа, ако не ме убиеш. Всъщност много неща зависят от това да не ме убиеш.
Ти не можеш да спреш Новия джихад на машините, понеже си убил създателя му. Соня няма да го направи, защото за нея той е последната й връзка с баща ?. Само аз мога да го направя.
Единствено аз мога да направя така, че утре сутринта да ти е останало нещо.
Освободен от захвата му, Петрович отново се свлече на земята като чувал. Хиджо взе да го обикаля трескав, несигурен, вдигаше и сваляше пистолета, докато дебатираше със себе си дали да довърши пленника си.
-Ти - каза най-сетне. - Ставай.
- Не знам дали ще успея - каза Петрович.
- Ста-вай - Хиджо насече заповедта с тропване с крак.
- Понеже така мило ме помоли, ще видя какво мога да направя по въпроса. - Той се преобърна странично и придърпа нагоре оловните си крака; извъртя се на колене и се подпря на кленово дърво наблизо, за да се изправи.
- Върви.
- Хм. Ако можех да видя накъде ми сочиш, щеше да е добре. Момент, кръвта да се върне в главата ми. - Той се задържа за гладкия ствол и изчака сивите петна пред очите му да изчезнат от само себе си.
- Хайде.
Петрович се отблъсна от клена и успя да направи няколко крачки. Бамбуковата врата се отвори с трясък и Хари Чейн се препъна през нея, сякаш някой го беше блъснал. Маделин със специалното полицейско оръжие на Чейн застана на прага.
Хиджо реагира бързо. Той хвана Петрович през шията и опря пистолет в слепоочието му.
- Тоя ще го оправя - каза Маделин и мина покрай разтреперания жалък Чейн. - Съжалявам, че закъснях, впрочем. Този сланинест задник има и мозъчно сътресение отгоре на това, че е по-осакатен дори и от теб.
- Спри. Спри, където си, жено. Или ще убия Петрович. - Хиджо затегна хватката си и Петрович не можеше да направи нищо.
- Изстрел в главата. Докато невроните подскажат на пръста ти да натисне, вече ще си мъртъв. Да, наистина съм толкова точна. - Но тя остана, където беше, между пътеката и мъхавия алпинеум.
- Свали оръжието.
-Ти свали твоето.
- Ёбаный стос, един от двама ви да отстъпи! С триста зора съм все още в съзнание.
Хиджо задърпа Петрович назад, после реши, че все пак може да спечели. Прицели се в Маделин и стреля с плавно движение, а тя се наведе, претърколи се и скочи права по-наблизо, по-бясна и невредима.
Пистолетът светкавично се върна до главата на Петрович.
- Нито крачка!
- Само пробвай пак да ме гръмнеш - Маделин взе да ги заобикаля в широк кръг, с което накара и Хиджо да се върти заедно с нея.
Изведнъж тя се спря, въздъхна и вдигна ръка с пистолета си.
- Добре. Дотук - наведе се и остави полицейския пистолет на чакъла между краката си.
Петрович усети как мускулите, които притискаха гърлото му, се отпуснаха и чу доволно изгрухтяване. Беше избутан настрани и като се обърна да погледне към Хиджо, видя как Соня се приближи с безшумен скок зад него. Тя изтанцува грациозно на пръсти и замахна с катаната на баща си към Хиджо.
Острието се вряза надълбоко и се спря насред адамовата му ябълка. Соня отскочи, струя кръв пръсна от върха на меча, тъмни капки блеснаха във въздуха.
Хиджо, с изписана на лицето дълбока изненада, се преви над пътеката. Полуотсечената му глава увисна на косъм и тъмночервено езеро се ширна под него, просмуквайки се в светлия чакъл.
- Така завършва живота на Хиджо Масадзуми - каза Соня. Държеше меча за ръкохватката и от бляскавото острие се стичаха капки. - Който винаги се оглеждаше за опасности, а така и не видя кой можеше да го убие.