- Така че - каза тя - той не знаеше. Мислеше, че правя каквото той иска. Обаче го бях измамила и той правеше това, което аз исках.
Петрович прокара длан по студения камък, лъскавия метал, гладкото дърво. Докосна тънките листове и нежната коприна. Влакънца се закачиха по грубата кожа на върховете на пръстите му.
- Къде е интерфейсът ? - попита той.
Соня избърса кръвта на Хиджо в ръкава си и прибра катаната в ножницата.
- Оттук.
Имаше друга, по-малка стая, отделена със сгъвае1мия параван. Пред Петрович се разкри болничнобяла стая с шкафове навсякъде. В центъра видя зъболекарски стол и макара с навит кабел, който свършваше с нещо като модифициран жак.
Очите му се присвиха, след което се разшириха.
- О! Ти се шегуваш. Значи за това му трябваше на баща ти Соренсън.
- Знам какво да правя - каза Соня, - ако това ще ти е от помощ.
- Не особено.
Тя се зае с цилиндъра от неръждаема стомана с дължината на електрошокова палка и с диаметър като на отточна тръба. Включи го в стената, за да се зареди, и отвори едно чекмедже. То беше пълно със запечатани найлонови пликове, всеки от тях с устройство във вид на буквата Т, диск с шип като голямо кабърче.
Петрович вдигна един от пликовете и го завъртя в ръката си: знаеше къде се вкарва шипът.
- Имаш ли ?... - попита той.
- Не. Баща ми не искаше да ми позволи, докато не го беше тествал изцяло.
- И успя ли да го тества ?
- Ще трябва да попиташ него, когато отидеш там. - Тя си изми ръцете до лактите, след което разкъса един от пликовете и закрепи устройството в стоманения диспенсър. Затвори го и една светлинка от червена стана зелена.
- На стола, налий - Петрович усети как куражът му се изпарява.
Краката му отмаляха, ръцете му изтръпнаха, вътрешностите му се вледениха.
Той съблече шинела и се качи на стола, преди да беше припаднал. Облегалката за глава бе пригодена специално: имаше дупка, която да открива врата му отзад.
Нещо студено докосна тила му. Потече му по гърба.
- Йод - каза тя.
- Малко е късно за това. - Тресеше се от страх и зъбите му тракаха, докато говореше. -Малко е късно за всичко.
Соня вдигна диспенсъра и заобиколи отзад. Студеното му дуло се притисна към врата на Петрович.
- Готов ли си ?
-Не.
- Само не се дърпай.
- Ёбаный стос, Соня! Просто го направи, преди да съм се отказал.
Пронизителният вой започна от висока честота и ставаше все по-висок. Когато стигна граничната честота, той чу „б“-то на „бум“. Всичко причерня.
36.
Петрович се пробуди на друго място: празна кънтяща зала с бели плочки. Стените представляваха поредица от осветени отзад рекламни табла и ярко блеснали ниши, с тях се редуваха ескалатори, които тракаха и бръмчаха нагоре. Холограмни канджи надписи и пиктограми висяха над главата му.
Намираше се вътре в машината.
Имаше длани от мрамор, искрящобели ръце и тяло, което беше безформено, както и пространството между краката му. Той беше модел, примитивен образец, върху който трябваше да се насложат кожа и дрехи, пригодени към височината, теглото и цвета му, за да изразяват чертите му.
Въпреки че беше толкова недовършен, можеше да усеща. Студа на камъка, движението на въздуха. Той посегна и притисна пръсти към пластмасовото покритие на една от рекламите: то се вдлъбна леко от допира му и след това си върна вида, когато го пусна.
Забеляза отражението си. Лицето, гладко и неопределено: дупки вместо очи, издатина за нос, цепнатина за уста. Подутините отстрани на главата му бяха уши. Той се вторачи отблизо в себе си със страхопочитание, с удивление.
И внезапно само за удоволствие: нещо, което не бе могъл да прави още от първия си сърдечен удар. Затича се без чувство за вина или срам, без колебание. Неудържим.
Стрелкаше се по коридорите на метрото, краката му поглъщаха разстоянията и нищо не можеше да го спре.
Той сви надясно към гишето за информация, наляво по ескалаторите, взимаше по две-три стъпала наведнъж. Прескочи въртящите се врати на входа, продължи да бяга по перона и после отново нагоре по стълбите към изхода за улицата, където беше ярък слънчев ден.
Слънцето току-що беше изгряло на нежносиньото небе и небостъргачите на затъналия Токио се наслаждаваха на топлината му.