Петрович се спря. Нищо не го болеше. Не се беше задъхал. Изобщо не дишаше. Така че се втурна да тича отново насред широкия трилентов булевард, който водеше право към обширен парк, екстравагантно заемащ територия колкото няколко квартала.
Беше перфектно. Със сигурност твърде перфектно: нямаше нужните недостатъци, за да бъде реалност. Всяко стръкче трева беше зелено и право, всяко листо невредимо потрепваше от вятъра. Боята беше равномерна, всяка улична лампа работеше и безспорно всеки боклук щеше да се изчисти веднага от мястото, където е паднал.
Така че не „Виртуална Япония“. А Нео-Япония, Япония, построена наново.
Архитектът й го чакаше пред императорския дворец. Беше застанал с лице към зелените сгради оттатък дълбокия защитен ров с хванати зад гърба ръце. Аватарът му не се различаваше от него самия. Изглеждаше както на живо: синьо яке с вдигната яка, панталон със същия цвят, ниско подстригана коса с къса опашница.
Петрович се спря да се наслади на гледката заедно с него.
- Е, Петрович-сан, какво ще кажете ?
- Нямам думи, Ошикора-сан.
- В добрия смисъл, надявам се - и леко се подсмихна. - Има няколко незначителни подробности, които трябва да се дооправят, но мислите ли, че никкейджин биха доишли, както е в момента ?
- Ако можеха, щяха да дойдат. - Петрович се поколеба: - Ошикора-сан, опасявам се, че се случи... ами. Знаете ли какво е пиздец ?
Ошикора изпъна тънките си устни:
- Нещо се е объркало ?
- Да. Вижте, няма как да го кажа деликатно...
- Тогава - каза Ошикора - трябва да пием саке и да си поговорим. А ?
Петрович кимна:
- Нямам представа какво ще помогне, но сакето ми звучи добре.
Не усети движение или времева разлика. Двамата просто стояха до едно сепаре в бар. На масата имаше бутилка оризово питие и две плитки лакирани кутийки, във всяка от тях-ниска порцеланова чашка.
- Заповядайте, седнете - каза Ошикора и самият той се приведе и се плъзна по червената кожена седалка.
Петрович откри, че вече е в по-цялостно изпълнение. Носеше чиста бяла тениска под войнишко яке, а крачолите на войнишкия му панталон бяха втъкнати в черни кубинки. Имаше цвят на кожата и нокти на пръстите на ръцете, и очила, които инстинктивно намести по-нагоре на носа си.
Той седна срегцу Ошикора, който наля саке в чашката на Петрович, докато не потече в кутийката под нея. Сложи шишето на масата, та Петрович да налее на него.
- Канпай! - Ошикора вдигна чашката си, която преливаше, и я гаврътна.
- Ваше здоровье - отговори на наздравицата Петрович и стори същото. Преглътна и зачака за някакъв ефект. - Всичко е толкова правдоподобно, че ме обърква по всякакви параграфи. Усещам вкуса на сакето, но не мога да се напия от него.
- Ако поръчаме храна, няма и да се заситите. - Ошикора отново доля чашата на Петрович. -Ще отнеме ден-два, струва ми се. А сега ми кажете за този пиздец. Да не би дъртият пръч Марченко пак да ви е досаждал ?
- Да започнем по-отдалече - Петрович взе бутилката. Усети тежината ?. Течността се плискаше, когато разклати и наведе бутилката, за да долее чашата на Ошикора. - Знаете ли кой сте вие ?
- Аз съм точно копие на Хамано Ошикора, във „Виртуална Япония“ съм администратор на цялата система. Господ, ако щете. - Той наблюдаваше изражението на Петрович с удоволствие. - Има моменти, когато забравям, че съществувам вътре в машина. Не бих го помислил за възможно, но се случва. Оглеждам се наоколо и се чудя къде са всички, едва тогава се сещам.
Петрович отпи дълга глътка от сакето си. Почеса се по брадичката и подръпна ухото си.
- Това - започна той, но после си промени решението. - Вижте, Ошикора-сан. Вие сте мъртъв. Хиджо ви е застрелял. Надявах се, че знаете всичко това.
Ошикора побутна питието си настрани и се наведе, опрял лакти върху масата.
- Той ме е убил ? Убил е първообраза ми ? Интересно.
Петрович се облегна назад.
- Възможно ли е да не знаете за всичко, което се случи ? Как помогнахте на Соня да избяга, та междувременно избихте почти всичките си служители ? Как превзехте телекомуникациите в Метрозоната ? Как управлявате коли и безпилотни самолети ? Та вие ми се обадихте по телефона! Сега половината град е под водата, а другата половина се руши от огромни машини, които вие командвате. Дойдохтук в последен отчаян опит да ви спра, а единственото, което чувам от вас, е „интересно“? Ёбаный стос, човече: има милиони мъртви и умиращи заради вас.
- Не виждам как това би могло да е истина. Аз бях тук през цялото време.
Сега Петрович изпадна в пълно недоумение. Той прикри объркването, като пресуши и последната капка саке в чашата си.