- Тоест, ако ви кажа думите „Нов джихад на машините“, няма да значат нищо за вас ?
- Откъде ги чухте ? - пак погледна с учудване, но все едно ставаше дума за нещо маловажно.
- Новият джихад на машините е името на... нещото, което унищожава Метрозоната. Но когато го нарекох Ошикора-сан, то ми отговори. Новият джихад на машините сте вие.
Ошикора поклати глава:
- Не. Просто не е възможно и ще ви обясня защо. Няма връзка между „Виртуална Япония“ и останалата мрежа. За момента този свят е балон, напълно изолиран. Нито капка информация не може да влезе или излезе оттук, докато не е съвсем завършен.
- Наречете го както си искате, но не е вярно. Защо тогава Джихадът ще ми каже, че шинкансенът ще лети отново ? Защо ще ми каже да спася Соня ? Защо ще си спомня обещанието, което ми дадохте ? Защо би правил всичките тези неща, ако не бяхте вие ? - Петрович се вторачи упорито в леката усмивка на Ошикора.
- Та значи сте чували за Джихада.
- Сънувах го - свят, в който се извършва революция в технологиите: нова ера на машините. - Той вдигна вежди. - Не бях очаквал да сънувам.
- Какво друго ?
- Сънувах дъщерята на Ошикора. Сънувах и вас. И един град, не като този - той огледа тъмното дърво и полирания хром наоколо, - а от стомана и бетон, жив с движение и звуци.
Петрович разбра най-накрая.
- Добре. Ами ако ви кажа, че вашите сънища са нещото, което изтича в реалносттай Подсъзнанието ви е излязло от контрол и се опитва да пресъздаде Токио от руините на лондонската Метрозона. Някога искало ли ви се е да управлявате влак, когато бяхте млад ?
- Разбира се. И все още ми се иска.
- Тази ваша малка мечта почти щеше да ме убие. Вие блъснахте експрес с пълна скорост в сградата на гарата „Сейнт Панкрас“, когато вървях край линията. Ами Соня ? Какво чувствате към нея ?
- Загриженост. Тя е детето на създателя ми.
- Не само. Мислите, че е ваша дъщеря. Не тук - каза Петрович и докосна главата си. Премести ръка върху сърцето си, - а тук. Казахте ми да я спася. Спасих я от Соренсън, открадна ми я Чейн и си я върнах отново от Хиджо. Ако можех, щях да ви покажа какво се случва извън кулата. Как е затънала във вода, задръстена с трупове и гъмжи от плъхове, които ги ръфат Как навсякъде има пожари и огромни отломки от сгради, порутени от вашите чудовища, които вършеят в града. Ошикора-сан, тук може и да сте нормален, но навън Новият джихад на машините е полудял.
- Оценявам усилията ви, Петрович-сан. Но все пак не разбирам как ще е възможно подобно нещо.
Пред Петрович имаше плик. На него беше изписано името му на кирилица. Секунда по-рано го нямаше.
- Това за мен ли е ?
- Да. Препоръчвам ви да го отворите.
Петрович взе плика и прекара пръст през дебелата хартия. Тя се разкъса, пликът се отвори и той извади внимателно картона, който беше вътре: позлатен по ръбчетата, гравиран и с изображение на голям червен осмоъгълник под едрите букви.
- А. Съобщение от системата за мониторинг. Изпаднал съм във вентрикуларна тахикардия.
- Желаете ли да си тръгнете и да потърсите медицинска помощ ?
Той почука с картона по масата:
- Няма къде да отида. Всяка болницата, която досега не е била опожарена до основи, е на по-строг режим дори от Лубянка.
- Опитвам се - каза Ошикора - да разбера защо вярвате, че ми казвате истината, след като твърденията ви са невъзможни. Дори сякаш сте готов да умрете заради заблудата си. Иде ми да кажа, че сте душевноболен, но ви познавам. Мислите ли, че имате време да ме убедите в обратното ?
- Знаете ли, не би трябвало да е толкова сложно - Петрович си наля още саке и предложи бутилката на Ошикора, който учтиво отказа. - Обаче какво знам азй Лежа на зъболекарски стол в единствената сграда в Метрозоната, където все още има електрическо захранване, с жички на някаква експериментална кибернетика забити в мозъка ми, и си говоря с виртуално копие на човек, което не осъзнава, че сънува унищожението на цял град, докато междувременно сърцето ми най-накрая отказва. - Той вдигна питието си и го гаврътна наведнъж.
- Все пак не бихте ли опитали някаква възможност ?
- Да, стига да значеше, че ще живея сто години. Нека ви покажа какво правим ние в Русия -подхвърли чашката в ръката си, после я запрати по бара. Тя се разби и се разхвърчаха парченца порцелан. Той стана и прибра медицинския картон в джоба си. - Заведете ме до файъруола ви.
Кадърът отново се смени, моментално и без никакво усещане за придвижване. Намираха се в магазин за електроника, затънтен из уличките на квартал Акиба. Бяха заобиколени от наблъскани с компютърни части рафтове, пластмасови контейнери, преливащи от чипове, вентилаторчета, охладители, модеми, кабели и платки. В дъното на коридора зад стъклена витрина бяха изложени най-новите модели хардуеър.