- Това ще свърши ли работа ? - попита Ошикора.
-Да - Петрович се промъкна покрай него и си избра тънка конзола с холографски монитор и виртуална клавиатура. Той я включи и се загледа в командите, които се редяха във въздуха пред него. - Има и функция за разпознаване на жестове. Та какво се намира от другата страна на файъруола: вътрешната мрежа на Ошикора или публично достъпен уеб сървър ?
- Доколкото разбирам, „Виртуална Япония“ се намира в мрежата на Ошикора, която си има своя система за сигурност. - Ошикора погледна през рамото на Петрович: - Чувствате ли се по-различно вече ?
- Още не съм умрял, ако това имате предвид. - Пръстите му пишеха светкавично. - Вкарайте ме в системата като Бог. Да видим дали можем да променим някои от настройките.
На екрана се появиха цифри и Петрович ги прегледа, докато прелитаха.
- Криптографски ключ, който ползва прости числа - каза Ошикора. - Трябваше да предвидя - моят създател трябваше да предвиди - появата на много отаку, които ще се опитат да хакнат структурата на тази реалност заради своите си маниакалности.
- А не момичета-котки аниме ? Но виждам какво имате предвид. - Той с жест придърпа и селектира иконка, която се съживи. - Добре, ето откъде се контролира файъруолът, но не мога да променя настройките без другата парола. Какво ще кажете ?
- Това е кинши но. Забранено.
- Ошикора-сан, да ви напомня ли, че не само сте мъртъв, ами сте и квантов компютър ? Можете да го разкодирате за секунда, ако пожелаете, и подсъзнанието ви вече го е направило. То изпраща поток от команди и получава огромни океани от информация в отговор. Вие просто не го знаете. - Той натисна с пръст във въздуха: - Виждате ли ?
Появи се графика с преноса на данни в отрязък от време. Той разшири координатните оси, за да се вижда в дни, а не в секунди, и показа последната седмица на Ошикора.
- Умрели сте в сряда през нощта или в четвъртък рано сутринта и точно тогава има увеличение на активността. Информацията започва да изтича. Това повишение тук е, когато сте помогнали на Соренсън и Соня да избягат от Хиджо, след което сте убили всичките си служители и оттам нататък върви само нагоре. Все повече и повече, докато не се стига до обеми в терабайтове. Като за нещо забранено е ужасно много. Изключете файъруола за пет минути, погледнете навън. Отново го включете и ме оставете да умра, ако не казвам истината.
- Много сте уверен в себе си, Петрович-сан. Добре - Ошикора докосна екрана и добави липсващите знаци. - Имате достъп.
Екранът се изпълни с рояк иконки, които се застъпваха до такава степен, че бяха нечетливи. Петрович прокара пръст по тях, като ги уголемяваше една по една, за да добие представа за функцията им, и ги отстраняваше, ако нямаше да му свършат работа.
- Контрол на температурата, потребление на електричество, физически достъп, достъп данни. Чакайте малко, физически достъп. Откога мога да чета на японски ?
- Откакто ви промених конфигурацията. Безобидна модификация.
- Благодаря. Достъп, сигурност, видеонаблюдение. (Отвори се карта на сградата и прилежащия й район.) Градина. Градина едно, градина две. Ето.
Петрович разтегли екрана и уголеми изображението. Хиджо лежеше превит на земята. Намери друга камера. Чейн седеше приведен на стъпалата на храма, а Маделин крачеше нервно отпред, като поглеждаше към вътрешността на храма на всяко минаване. Той избра няколко случайни етажа, на всеки се виждаха празни коридори, изоставени бюра; продължи надолу и стигна до приземния етаж.
Показа на Ошикора телата и плъховете от няколко гледни точки, след това се премести отвън, като използва зума, за да се фокусира изцяло върху бляскавото величие на осветената сградата. Завъртя камерата и показа ада наоколо ?. Небостъргачите се разтресоха и на преден план се появи метална конструкция.
Друг железен гигант на шест шарнирни крака се носеше по Пикадили.
- Достатъчно - каза Ошикора. - Видях достатъчно.
37.
Отново бяха в бара, седнали един срещу друг.
- Вероятно - каза Ошикора - е най-добре да изпия още едно питие.
Петрович му наля още, щедра дажба, която почти напълни и лакираната кутийка.
- Съжалявам - каза той. - Вие сте първият изкуствен интелект, който е способен на истински чувства, а ето какво се случва. Нямаше как да го предвидите.
- Това не оправдава стореното от мен. Вината е моя. - Той взе сакето си и отпи внимателно.