- Само че не мога да си обясня защо. Не съм човек, който се отдава на безразсъдни хрумвания, безсмислени убийства или масово унищожение. Аз - намръщи се - зная как да владея емоциите си. Това е нещо, с което се гордея: всяко мое решение е претеглено и преценено.
- Аха. Честно казано, Ошикора-сан, правехте ми впечатление на точно такъв човек, но парите ви все пак идваха от изнудване, проституция, наркотици и оръжие. Традиционно за якудза. - Петрович мигна. Нещо му се случваше и той отново погледна към медицинския си картон. - О! Добре.
- Трябва да си вървите, Петрович-сан. Можем да довършим този разговор по-късно.
- Не, не мисля, че ще можем. А и да можехме, надали би било препоръчително - той захлупи картона на масата, въпреки че Ошикора вероятно знаеше какво пише на него. - Вие сте жесток и безмилостен престъпен бос. При цялата си култура и изисканост изпращате хора на смърт с едно довиждане. И доколкото ме засяга, може и да си го заслужават: сводници, курви, наркопласьори, крадци, мутри, каквито и да са. Но това оставя белези, вътрешни белези. Познато ми е. Знам какво става, когато си затворя очите, кошмарите, които имам, а и които ще имам заради всичко, което направих през тази изминала седмица. Това са неща, които човек изобщо не би споделил с някого, камо ли да ги извърши публично.
- А ето ги моите, разиграни пред цял град. - Ошикора така стисна чашата си, че пръстите му побеляха. - Във всяка ситуация би било унизително, но това е направо фатално.
-Е - каза Петрович, - какво смятате да предприемете ?
- Проектът се провали, Самуил Петрович. Очевидно е, че не може да имаме едновременно и „Виртуална Япония“, и истинска лондонска Метрозона. Едно от двете ще трябва да се махне.
- Ошикора остави чашата си със саке и опря длани на масата. - И е ясно, че аз съм този, който трябва да се махне, а Метрозоната - да остане.
- Прекланям се пред мъдростта ви - Петрович направи гримаса. - Има и допълнително усложнение, Ошикора-сан, защото обещах на Соня, че ще ви спася.
- Значи сте прекалили с обещанията. От самия човек си зависи дали ще се самоунищожи. Соня ще го разбере.
- Но аз не й го казах, за да я впечатля. Казах го, защото мога да го направя. Мога да ви спася, така да се каже - сви рамене той. - Поне ме изслушайте.
- Добре - скръсти ръце онзи. - Ще изслушам предложението ви.
- Имам един сървър. Намира се в Тувалу и май трябва да направя нещо по въпроса, преди океанът да го е погълнал. В никакъв случай не е достатъчно голям да побере дори част от „Виртуалната Япония“. Не е достатъчно голям да побере вас самия. Но би трябвало да има място за образеца, от който сте тръгнали, като един вид семенце. Или като яйце: тоест нещо като семе-яйце.
Ошикора скръсти ръце, изглеждаше изключително скептичен.
Петрович изръмжа нервно:
- Вижте, опитвам се да помогна. Опитвам се да спася нещо от този пиздец, което си струва да се спаси. Ще прехвърлим схемата на командните ви процеси на сървъра в Тувалу. Нищо повече. Само генетичния код - плесна по масата той, когато най-сетне намери подходящата аналогия.
- И с този код ще можете да създадете нов изкуствен интелект. Но без спомените. Без сънищата. - Сега вече Ошикора се въодушеви. - Не просто нов интелект, а мой брат близнак.
- Ваш доброжелателен близнак. Ново начало. Нима мнозина от нас не сме го искали винаги ? Нима някой от нас е имал подобна възможност ?
Ошикора погали брадичката си и издаде дълбок гърлен звук.
- Но е и рисковано. Ами ако не съм станал лош поради всичко, което някога съм видял или направил, или помислил ? Ами ако съм се родил такъв ? Заплахата, която представлявам, ще изникне някъде отново. Ами ако не сте там да я спретей
- Защо не оставите на мен тези тревоги ? - каза Петрович. - Възхищавам се на факта, че от падането на Япония насам вие носите бремето на цяла нация, и знам, че това не е нещо, от което да се откажете. Но е време да прехвърлите тежестта на някой друг. Какво ще кажете ? Ще ме оставите ли да изпълня обещанието си към дъщеря ви ?
- Струва ми се почти като позорно деяние, при положение че съм причинил толкова много болка. - Ошикора вдигна поглед: - Дълбоко се разкайвам.
- В такъв случай ето нещо, което да ви изкуши. Проявихте интерес към работата на колежката ми, когато дойдохте да ме видите в университета. Оттогава имаме напредък. Аз помогнах малко, тя свърши останалото. Изглежда, имаме работещ модел на вселената, чието копие е в моите... в ръцете на Маделин. Ако беше у мен, щях да ви го покажа.
- Бихте ли ? - усмихна се Ошикора.
- Вероятно не. Но ще го направя.
- На бъдещото ми Аз.