- Имате ли нещо против да поседна ? - попита човекът, след като си избърса устата с ръкава на якето, после седна, без да чака отговор. - Много стоене на крак има в тази професия.
Той се потупа по джобовете в търсене на полицейската си карта и я подаде разсеяно на Петрович: вече търсеше нещо на друго място.
Петрович внимателно огледа документа: Чейн, Хенри - инспектор детектив, Столична полиция. Холограмата изглеждаше остаряла с около двайсет години, защото този Чейн пред него имаше много повече бръчки и много по-малко коса.Главата му бляскаше на осветлението, а редките кичури, разположени хаотично по скалпа му, прозираха и отдолу, и отгоре.
Петрович му върна картата, а Чейн отвори полицейския си портативен компютър. Детективът подъвка електронната писалка за момент, след което натисна една иконка.
- Добре - каза Чейн, но го прекъсна пристъп мокра кашлица. - Съжалявам. От въздуха е. Ще започна отначало: Петрович, Самуил. Двайсет и две, гражданин на Руската федерация, тук на стипендия от университета. Адрес: Клапам Транзит А № 3415. Ще ме поправите, ако сгреша, нали ? Ясно е, че тези неща би трябвало да са точни, но нали знаете как е. - Пое си дъх. - Знаете как е, нали ?
Петрович се прокашля: - Знам.
- Ваш английски добър ? Трябва ли преводач или речник ?
- Нямам проблем.
- Това е само разговор, нали знаете. Нищо лошо не сте направили. Само ще ви задам няколко въпроса. Ако мислите, че ще ви трябва адвокат, кажете - Чейн се закашля отново, задъха се. Завъртя се на стола и си наля още вода. - Хубава стая.
Петрович закима бавно. Този беше или гений, или клоун. Само времето щеше да покаже кое от двете.
- Нямате нищо против да отговорите на няколко въпроса, нали ? Докторите ми казаха, че на път за насам сте умрели неколкократно. Мога да дойда и по-късно. - Чейн докосна видео иконката на екрана на портативното си устройство и затърси нужния клип.
- Ёбаный стос! Айде давай вече де.
Чейн вдигна поглед:
- Тази я знам. Просто да си наясно, ебанько малолетний.
Петрович се засмя, после изкриви лице от болка:
- Задайте въпросите си, детектив.
- Това - каза Чейн, - това сте вие рано тази сутрин. - Той подаде устройството на Петрович.
Петрович се видя, обозначен с жълт маркер, да пъпли по тротоара в Грийн Парк. Появи се и червен маркер и пътищата им се пресякоха за момент. Екранът остана празен.
- Къде е останалотой - попита той.
- Камерите на целия квартал се изключиха. - Чейн си взе устройството. - Много професионално. Но ние знаем какво е станало. Знаем къде сте отишли и как свърши всичко.
Той отвори друг файл и показа на Петрович снимка на двама гангстери, надупчени от куршуми, проснати в обща локва гъста червена кръв.
Петрович погледна, после извърна очи.
- Като знаете какво се случи, тогава за какво съм ви аз ?
- Надявахме се - аз се надявах, - че бихте могли да ми кажете защо. Защо Самуил Петрович би рискувал да се намеси в отвличане, с което няма нищо общо ? Или поне на пръв поглед няма нищо общо. Вие не бяхте някакъв вид план Б, нали ?
- Защо не попитате тяхй - Петрович кимна към екрана. - Те приличат на хора, които биха могли да измислят много успешен план Б.
- Добре, разбрах - Чейн така си разтърка окото, че то изжвака. - Знаете ли коя беше жената, която спасихте ?
- Не. Никога не бях я виждал.
Чейн стисна устни и потъна в дълбоки размишления.
- Да получавах по едно евро всеки път, когато някой ми каже: „О, детектив, нямам представа чие е това тяло в багажника ми. Никога не съм го виждал.“ Съвсем откровено ли не знаете ?
- Да.
- Не четете ли звездни клюки ?
- Приличам ли на някой, който се самозадоволява със звездно порно ? - тросна се Петрович. - Аз уча физика на елементарните частици.
Детективът въздъхна:
- Това е Соня Ошикора. Сега говори ли ви нещой
- Не.
- „Ошикора Корпорейшън“?
- Не.
- Нали знаете какво се случи с Япония ? Цялата история с потъването й в океана ?
- Знам. Обаче не беше по моя вина.
- Много смешно, Петрович. Значи да обобщим. - Той остави портативното устройство в скута си и разпери кебапчестите си пръсти. - Първо, гледате си значи работата и се движите в западна посока по Грийн Парк. Второ, ставате свидетел на опит за отвличане на някаква непозната. Трето, удряте единия от похитителите - много добро изпълнение, между другото - и хуквате да бягате, мъкнейки тази жена, при все че стрелят по вас.
- Колко?
- Шестима мъртви. Дванайсет ранени, петима от тях в критично състояние. Те са някъде в друга болница, в отделения далеч не толкова луксозни като това - размаха кутрето си Чейн.