- Чейнй Размърдай се.
- Идвам, идвам.
- Какво искате да направя азй - попита Соня.
- Както ти си решиш. След всичко, което Сам направи за теб, може би ще искаш да дойдеш с нас.
- Естествено. (Чу се дрънчене на метал, песен на меч, измъкнат от ножницата). - Сигурно все пак ще мога да съм ви от полза.
- Така, хора. Соня, отвори вратата! Чейн, ако ни забавиш Господ ми е свидетел, ще ти причиня такава болка, каквато никога не си изпитвал.
Петрович бе прехвърлен на рамото на Маделин и през врата ?. Бе хванат за китката, а кракът му здраво прикрепен. Усещаше тихия силен ритъм на дишането ?. Главата му се клатеше. Светлини минаваха над него. По някое време сърцето му трябва да беше спряло отново, защото спешно бе положен върху студения под и върнат към живота с електрошок.
Почувства се точно като Ошикора. Че му е време да си отиде. Искаше някак да им каже да го оставят, че с нищо вече не може да им е полезен. Изпитваше желание да поспи и ако това би означавало повече да не се събуди, за него нямаше значение.
Но тя не си го и помисляше. Изнесе го навън, черната вода стигаше до тънката й талия. Соня водеше, радостно размахваше катана1та си срещу плъховете, а Чейн се препъваше и псуваше отзад с дефибрилатора на главата си като глинено гърне на африканка.
Когато отново усети нещо, беше подръпване на ръката. Погледна и видя иглата в кожата си и тръбичката, която се виеше като змия нагоре към система с гликоза.
Погледна наляво и видя Чейн и Соня. Той държеше пистолета си в ръка, тя беше преметнала меча си през рамо. Погледна надясно, Маделин се приведе отстрани към леглото му.
- Сам. Чуй ме. В болница си. В „Ангелска надежда“.
- Ааа.
Това обясняваше чаршафите и металното легло.
- Имаме проблем. Не са им останали живи сърца. Когато токът спрял, всички се окапали.
Говорихме с хирург, който след кратко увещаване се съгласи да ти присади изкуствено.
- Добре.
Това пък обясняваше защо стояха въоръжени.
- А те всички били откраднати. Ще гледаме да ти намерим ново сърце, Сам. Ще направим за теб всичко възможно. - Лицето й се изкриви. Мъчеше се да не се разплаче. - Само се дръж.
- Изчерпаха ми се обещанията - прошепна Петрович.
Имаше маска на носа и устата. Тя миришеше странно и той понечи да я махне. Беше забравил, че му няма единия пръст на ръката.
- И това ще оправи, и ухото ти. Ще ти намести и ключицата, ако се налага. - Маделин отмести меката му маска. - Сам, трябва да започнем да търсим веднага.
- Сърце - каза той. - Знам къде има едно.
Тя се наведе по-наблизо, плитката й се залюля до главата му.
- Кажи.
- „Уолдорф Хилтън“. Стая седемстотин и осем. Беше в хладилна чанта на леглото. Стерилно и готово за трансплантация. - Вече се чувстваше изтощен. - Един от търговските образци на Соренсън.
- Добре. - Тя стана и посочи към вратата. - Чейн, отиваме до „Уолдорф Хилтън“.
- Защо ? Той е при кея. Явно е под вода.
- Не ме интересува: отиваме. Соня! Стой тук и заплашвай всеки, който се опита да го изключи от апаратурата. И - заяви - нямам намерение да го деля нито с теб, нито с когото и да било. Наясно ли сме по въпроса ?
Соня се позабави с отговора.
- Беше съвсем ясна - каза тя.
Опря върха на катаната на пода и се настани на единствения стол в стаята.
Чейн се беше спрял до вратата и потупваше джобовете си:
- Готова ли си, сестро ?
- Не съвсем. - Тя целуна Петрович страстно в устата, което секна и малкото му останал дъх.
- Така. Сега съм готова.
И понечи да се надигне. Но Петрович я хвана за ръката и я придърпа.
- Победихме ли ?
- Победихме. Ти победи. Няма го вече Новия джихад на машините. Ще трябва да ми разкажеш, но после. - Отскубна се и притича към вратата. Чейн я държеше отворена за нея. Внезапно бързо се върна. - Щях да забравя. - Отвори страничния джоб на бронежилетката си и извади плика, който Петрович й беше дал да пази. Беше смачкан и навлажнен от потта ?. - Това ще ти трябва. - Пъхна го под ръката му и пръстите му го притиснаха.
След което изчезна, а вратата се тресна.
Соня погледна към Петрович. Посегна да сложи пак маската на лицето му.
- Успя ли да ?... - попита тя.
Кимването на Петрович беше почти незабележимо, но тя го долови.
- Благодаря - каза тя.
Облегна се на стола, отпусна меча в скута си и се настани да чака.
РЕЧНИК.
РЕЧНИК - Руски
Болван - загубеняк
Внебрачная - тоест копелдашка
Всё говно, кроме мочи - всичко е говно освен пикнята