- Харесваш ми - каза Чейн, когато водата започна да бълбука шумно в машинката. - Затова ще ти кажа как мина разговорът с Марченко.
- Марченко. Шефът на органицкаяй
- Имам го на бутон за бързо избиране. Марченко може и да е наквасен с водка стар негодник, който се опитва да имитира Сталин, но се познаваме от много време, така че вдига, като му звънна. Казвам му, че двама от хората му са в моргата, след като сме ги изстъргали от стъпалата на една църква, и представяш ли си ?
- Той вече знае ?
-Той вече знае. - Чейн отиде до прозореца и погледна иззад вертикалните щори към фасадата на стъклената монолитна сграда, която се строеше отсреща. - Но не се извинява. Марченко обикновено се извинява много, особено когато не го мисли наистина, та предполагам, че е бесен, задето внимателно планираният му уникален шанс да похити дъщерята на Ошикора се е прецакал.
- Това не е добре - каза Петрович и се изсули малко по-надолу.
- Споменавам, че съм говорил с някои от очевидците. Че мога да докажа, че той е отговорен за смъртта на всичките невинни минувачи, застреляни от двете идиотски украински свине. - Чейн пристъпи към каничката с кафе, което още не беше готово, и отвори пакет никотинови лепенки, оставени на масата. - Хич не му хареса.
- Това означава ли, че наемниците му са се издънили ?
- Точно така. - Той дръпна една от лепенките от хартийката и си вдигна ръкава. Сложи си я малко над китката и се видя, че има още една по-нагоре под маншета на ризата. - Бързо схващащ Петрович. Кажи ми какво става по-нататък.
Петрович се намръщи:
- Спазарил си ме.
- В общи линии. Не бих могъл да лепна нещо директно на Марченко, но бих могъл да отстраня един-двама от по-високопоставените му играчи и ще трябва да си пазят гърбовете с месеци. Така че той прибра агресивните си псета, които беше пуснал по теб, срещу малко тишина и спокойствие. - На Чейн му писна да чака и взе каничката с кафе. Капки от парата изсъскаха, докато наливаше черната течност в две чаши. - Искаш ли да знаеш колко ми струваше ?
- Не особено.
- Двеста и петдесет.
- Хиляди ? - Петрович се изправи като стрела. - Хуйня.
- Тъкмо колкото за ново сърце. Марченко наистина ти беше много сърдит. - Чейн побутна кафето на бюрото към Петрович и приседна тромаво в края му. - Надявам се, че не го пиеш с мляко, защото нямам. Или захар. Както и да е, разгласяването на предложението за награда за нечия глава отнема нула време. Такава информация се разпространява бързо и стига до всички правилни хора - или грешни хора - много скоро. Отмяната на награда отнема повече време. Новините, които никой не иска да чуе, пъплят. Понякога не достигат до всички, които трябва да ги научат, докато не стане прекадено късно.
- Прекадено късно. Искаш да кажеш, за мен.
- Предстои ти неприятна седмица, Петрович - Чейн сръбна от кафето си. - По дяволите. Пари.
Докато Чейн си опипваше опарената устна, Петрович намести очилата си и изцъка с език.
- Как успяха да ме намерят толкова бързо ? Отидох от църквата в болницата, отново в църквата, до университета и изведнъж съм под прицел.
- Има два еднакво неприятни варианта, и двата еднакво вероятни. Първият е, че са ти свалили изображението от някоя охранителна камера, прекарали са го през софтуер за лицево разпознаване и официалното ти досие е било проверено за информация къде живееш, къде работиш, всичко свързано с теб.
- А, крыша .
- Точно така, корумпирано ченге. По-вероятното е да са ти сложили устройство за проследяване. В болницата, предполагам.
Петрович сведе поглед. Дори дрехите му го бяха предали.
- Значи е възможно в момента да се редят отвън на опашка, за да си опитат късмета с менй
- Първо ще трябва да знаят приблизително къде си. - Чейн мина зад бюрото си и измъкна вълшебна пръчица от най-горното чекмедже. - Абракадабра. - Той мистично обходи Петрович от глава до пети с пръчката и след малко се спря на десния му ботуш. - Нямам намерение да ти го свалям аз - вдигна поглед от пода.
Петрович развърза връзката и го изхлузи от крака си. Чейн сбърчи нос.
- Съжалявам - каза Петрович.
- Май няма много женско присъствие в твоя живот. - Той завъртя пръчката около ботуша, после отвътре. Бръкна и след неколкоминутни гримаси издърпа някаква лепенка. - Ето.
Петрович взе пръчката от детектива и я огледа. От едната й страна имаше поредица от светлинки, долните четири мигаха. Когато я приближи до етикета, залепнал за върха на пръстите на Чейн, всички светлинки пламнаха.
Той отлепи етикета и като го вдигна към прозореца, се видя отсянката на жички вътре в него.