- Какво да правя с това ?
- Скъсай го. Но ако имат достъп до мрежата от охранителни камери, все още могат да те проследят чрез тях, а и знаят къде живееш. Имаш ли къде да се покриеш на сигурно за няколко дни ? - Чейн придърпа кафето си и предпазливо го опита.
- Аз съм физик, не шпионин.
- Ваканция в Русия ?
- Аха. По никакъв начин не става.
Чейн изви вежди:
- Защо ?
- Просто не става. Окей ? - Петрович изгледа детектива, който в крайна сметка сви рамене и избърбори нещо под носа си.
- Виж - каза Чейн, - нека ти обясня нещо. Не мога да ги спра да не те убият. Нямам съответните ресурси. Мога да го направя трудно за тях, но не и невъзможно. Може би дори ще успея да заловя убиеца ти, но явно това не е много утешително за теб. Ще се наложи да си помогнеш сам. Бива ли те в това ?
Петрович закима бавно:
- Да, бива ме.
- Добре. Та какво ще направиш ?
- Не знам все още. Чейн, какво общо имаш със семейство Ошикора ?
Детективът стана от бюрото и закрачи из стаята. После заговори с месиански плам:
- Бях тук. Тук за всичко. Армагедон: шокът от първите взривове - Дъблин, Белфаст, Селафийлд, обезлюдяването на провинциите, радиоактивният дъжд, улиците, задръстени с бежанци, деца - толкова много деца без родители - навсякъде. Можеше да изпуснем нещата отвсякъде, да се разпаднем отвътре, да се наводним отвън или някой от проклетите еретици с техните свещени ядрени оръжия да успее да прекоси околовръстната магистрала М25: не се случи. Успяхме да удържим. Приехме всички. Настанихме ги. Хранихме ги. Намерихме им занимания.
Петрович въздъхна, а Чейн шумно се изкашля.
- Отегчавам ли те ? - попита той.
- Просто го кажи, инспекторе.
- Това, което постигнахме, беше чудо. И се появиха Ошикора - преди осем години, незабелязани между всички други бежанци, дето се носеха по света. Оттогава органицкая на Марченко и всяка друга криминална групировка в Метрозоната губи почва пред якудзата на Ошикора.
- Той не е от якудза - каза Петрович. - Хората му имат прекалено много пръсти.
- Неоякудза тогава. Корпоративни самураи, както искаш ги наречи. Те живеят на гърба ни, изсмукват ни до капка - паразит и приемник. И ако инфекцията беше само на едно място, нямаше да има значение, но Ошикора управлява организацията си като франчайз, всеки клон продава своя марка престъпност на тълпите. Появяват се навсякъде и това, за което сме работили, за което аз работих, се оказва за нищо. Градът, свален на колене от... - думите най-накрая го предадоха, той вдигна ръце и се стовари тежко на стола.
Петрович се почеса по брадичката и си намести очилата.
- Би трябвало да е много богат тогава.
- Повечето хора не разбират. Не разбират защо полицията не може да направи нещо по въпроса. Предполагам, че ти разбираш перфектно.
- По-добре, отколкото изобщо можеш да си представиш - Кафето му най-сетне спадна до температура за пиене и Петрович го гаврътна наведнъж. - Мерси за лекцията, но смятам да си тръгвам.
Резките му думи стреснаха Чейн.
- Нали каза, че няма къде да отидеш
- Защото нямах. Сега имам. - Беше на път за вратата, когато се сети, че е забравил това, за което бе дошъл. - Все още има нещо мое у теб.
- А, да: твоят терминал за отдалечен достъп. Половин гигабайт скорост, двеста петдесет и шест битово криптиране, сателитна връзка и тъч интерфейс. Китайско устройство, най-висок клас, може да прави почти всичко. Как става така, че момче като теб може да си позволи подобно нещо ? И по-важното: за какво ти е ?
- Ти си детективът. Вземи го изясни - Петрович издаде челюст напред. - Само си ми го дай, окей ?
Чейн потупа джобовете си, но в крайна сметка използва стационарния телефон на бюрото си. Каза няколко думи, изслуша отговора и бегла усмивка вдигна ъгълчетата на устните му.
Затвори слушалката.
- Лош късмет.
Шегуваш се.
- Уви, не. Някой го е гепил от склада с веществените доказателства. Ще разследвам, не се притеснявай. Ще си го получиш в края на краищата. - Чейн изглеждаше почти щастлив. - Та къде отиващ Петрович ?
- Наистина ли мислиш, че ще ти кажай Ти дори не можеш да опазиш веществено доказателство заключено на сигурно. Едва ли те бива в пазенето на тайни - и се сбори с непознатата дръжка на вратата. - Просто ме остави на мира.
- Знаеш ми номера. Обади се, когато си готов.
- За кое да съм готов ?
Най-накрая успя да отвори вратата.
- Готов да ми кажеш защо спаси Соня Ошикора.
- Поцелуй мою жопу, Чейн.
Гневът го държа чак до приземния етаж. Все още държеше лепящия се чип за проследяване на върха на пръстите си. Оплези му се, след което внимателно го залепи от вътрешната страна на полицейската гривничка. Когато мина покрай рецепцията, откъсна гривничката и я захвърли на гишето с добре премерен яростен жест.