Чейн виждаше неоякудзата на Ошикора като нов вид престъпен синдикат, но той беше пропуснал същността на нещата. Петрович си беше пропилял младостта в стратегически игри: той много добре разбираше плана такъв, какъвто беше в действителност. Всеки франчайз представлява колония, а този тук се разрастваше.
Асансьорът иззвъня и вратите се отвориха към друг свят.
Светлината го заслепи и за първи път в живота си Петрович осъзна, че беше живял на тъмно. Чуваше ромолене на вода, пеещи птици, усещаше хладен ветрец на лицето си. Когато очите му посвикнаха, започна да осъзнава, че всичко това е създадено на върха на сграда посред града.
Стъклата на кулата се издигаха високо. Вентилатори горе под купола задвижваха въздуха: засмукваха горещината и вдухваха студен вятър. Дървета, посадени в истинска почва, трептяха с листа над потоци ромонлива вода, които на места се стесняваха и минаваха разпенени по речните камъчета, а на други се ширваха в спокойни дълбоки вирове, изпъстрени с водни лилии.
Каменни пътечки, внимателно положени и оформени, се извиваха по покрива и водеха към изящни сводести мостчета. Птици - истински птици - създаваха вихри от движение и цветове.
Почти скрит от всичко това в градината стоеше човек с широк сив панталон и груба бяла риза. Беше застанал до каре от фин бял пясък, в което имаше внимателно наредени камъчета.
Хиджо упъти Петрович до първата пътечка и от1стъпи назад. Той нямаше да вижда нищо, да чува нищо, докато не станеше време да го изпроводи обратно. Петрович пристъпваше, все едно вървеше по свещена земя, внимателно, изпълнен със страхопочитание, докато не стигна на едно покашляне разстояние от Ошикора.
Домакинът погледна наоколо.
- Елате - каза той. - По-наблизо.
Петрович застана до него върху тъмния дървен бордюр между чакъла и финия пясък. Виждаше се, че по повърхността на пясъка бяха изрисувана кръгове и вълни.
- Дължа ви огромна благодарност, Самуил Петрович. Вие спасихте дъщеря ми от нападателите и, въпреки че това ви струва много скъпо. Признателен родител ви благодари от дън душа - Ошикора се поклони ниско и официално, като показа оредяващата си коса. След това се изправи. - Чували ли сте истории за мен ? От детектив инспектор Чейн ?
- Една-две - кимна Петрович.
- Той ме мисли за чудовище. Съвсем несправедливо - Ошикора разпери ръце. - Би ли могло чудовище да създаде всичко това ?
- Направо е... невероятно. Сигурно съжалявате, че не можете да прекарвате повече време тук.
- Искате да кажете, толкова съм зает да управлявам престъпната си империя, че мога да си позволя само кратки мигове на покой ? - засмя се гръмогласно и свободно, отметнал глава назад. - Не, нямам толкова неща за правене. Тайната е да избереш основните си мениджъри внимателно. Тогава за теб остават само най-критичните решения или поне тези, които управителите ти сметнат за критични. Имам предостатъчно време да се отдам на култура и учение. Точно като вас.
- Много мило от ваша страна да ме ласкаете така - каза Петрович.
- Вие омаловажавате постиженията си, Петрович-сан. Имате научна степен, присъдена с най-високи почести от един от най-реномираните университети. Получавате стипендия от мъдри благодетели от Русия. Скоро ще станете доктор Петрович и без съмнение ще се прочуете в избраната от вас насока. Добре. Дълг е на всеки, независимо колко е велик или нищожен, да използва максимално потенциала си. - Ошикора опря ръка на брадичката си. - Но вие сте предпазлив с мен, не сте сигурен дали да приемете комплиментите ми, да не би да имат скрита зла умисъл. Опитайте да не се боите от мен. Ето ни тук: млад мъж в разцвета на силите си и старец, който се опитва да си представи какво ще остави на света, когато си отиде.
- Даа. Като стана въпрос за живота: точно затова дойдох да ви видя - Петрович заби върха на обувката в чакъла. - Чухте ли за Марченко ?
- Чувам много слухове за него.
- Обявената награда ? Двеста и петдесет хиляди евро за главата ми ?
Ошикора се престори, че се замисли за момент.
- Изпратих Хиджо до болницата да ви ескортира, докато стигнете някъде, където да сте в безопасност. Той ме информира, че вие сте си тръгнали сам.
- Защото нямах пълна представа за ситуацията. Ще му поискам извинение по-късно за напразното разкарване. Насмалко да свърша с нож в гърба днес и не ми се ще това изживяване да се повтаря.
- Искате моята закрилай Имате я.
-Не - възрази Петрович. - Не точно.