- Защо не пийнем чай, докато ми обяснявате. - Ошикора мина по периферията на дзен градината и се насочи към масичка със сервиз за чай от фин бял порцелан.
Петрович седна на крайчеца на стола си и се загледа в Ошикора как сръчно подрежда масата и налива ароматен зелен чай.
- Ето какво е положението - каза той, поел чашката в двете си ръце. - Чейн успя да накара Марченко и сътрудниците му да ме оставят на мира, почти го убеди, че не работя за вас. Наградата вече е отменена, но очевидно Марченко не си дава много труд да уведоми всички. Никак не бих искал той да ме види с някого от вашите мъже. Или жени: сигурен съм, че тук сте за равенство на половете. Дори и да са гениални вашите хора, аз пак си оставам мишена за убиване, а и ще трябва да обяснявам на научния си ръководител защо имам личен въоръжен бодигард, който ме следва по петите.
Ошикора се наведе над чашата си и се наслади на вдигащата се пара.
- Безкрайно интересен анализ. Продължавайте.
- Та това, което бих искал от вас, е да надцакате първоначалната награда за главата ми, като обявите награда за главата на този, който ме убие, в размер на, да речем, петстотин хиляди. Новината ще плъзне като пожар до всеки заинтересован и аз пак ще мога да отскоча до магазинчето на ъгъла, без да се притеснявам от снайперисти.
- Ами ако Марченко си промени решението и вдигне залога ?
- Вие винаги ще можете да качите мизата. Затова дойдох при вас - Петрович духна по повърхността на чая си, като наблюдаваше фигурките, които се образуваха от парата. - Това ще продължи от ден до пладне. Другата седмица никой няма да се интересува от мен. Но през следващите няколко дни ми трябва допълнителната застраховка.
- Гениално. Впечатлен съм от дълбокото ви разбиране за сложните начини, по които работи този тъмен механизъм. Като че ли - той се замисли, - като че ли имате опит в тези неща.
- Израснах в Санкт Петербург по времето на Армагедон. Всеки там има такъв опит.
- А, да. Вие не сте родом оттук, също както и аз. Кога пристигнахте тук ?
Петрович присви очи, загледан в миналото:
- През 2021. Започнах в Императорския през 2022.
- Когато сте били на деветнайсет ? - Ошикора демонстрира способността си да помни случайни факти. - Струва ми се, че е било малко рано да се захванете с такъв труден предмет.
- Бях минал изпитите. Не виждах причина да чакам, докато ми увиснат топките.
Ошикора отново се засмя, което предизвика вълнички по чая му.
- Добре, добре. Какво ще е следващото голямо откритие в света на физиката ? Термоядреният синтез използва ли се вече за добив на енергия, или все още е на десет години разстояние ?
- Не и ако аз се захвана - каза Петрович. - Но да демонстрираш на компютър, че нещо действа, и да построиш реактор са съвсем различни неща.
- А по-наблизо ли сме до Теорията на великото обединение ?
Петрович почти си изпусна чашата, което вероятно веднага издаде играта му. Докато се опитваше да се справи с чашката, малко горещ чай покапа в дланта му и топ само дето не я изпусна отново. Скръцна със зъби и остави чашката на масата.
- Колежката ви доктор Еканоби готова ли е да направи научно съобщение ? - Ошикора му подаде колосана кърпа.
- Все още не - Петрович я взе и я стисна. - Може да не е нищо.
- От друга страна, може да е всичко. Знаете ли колко са близо другите групи изследователи ?
- Не. Аз дори не съм официално в тима по ТВО на Императорския. - Болката попремина и той провери щетите. Ръката му беше мокророзова, но нямаше мехури или белеща се кожа. - Аз съм по-скоро страничен наблюдател. Помагам, където мога.
- Станфорд вярват, че са най-много на две-три крачки разстояние - Ошикора отпи от чая си и доля чашата на Петрович, преди да продължи. - За мен е от огромно значение да съм в крак с тези събития. Другите са прекадено късогледи. Те губят. Е, има ли пробив ?
- Не съм аз този, който може да каже. - Той погледна встрани от градината. Асансьорът не се виждаше. Намираше се на остров в море от бетон и стомана. - Честно казано, малко ми е неудобно да го обсъждам.
- Разбира се. Вие си имате своите професионални тайни, както аз имам моите. Извинявайте. Но - каза Ошикора - навярно бихме могли да обсъдим практическите приложения на подобно откритие. Неограничена мощ от нулева енергия. Трансмутация на елементите. Пътуване в космоса, което не само е на достъпни цени, но е и бързо. Достъп до слънчевата система, до други звезди. Помогнете ми, какво друго бихте могли да си представите ?
- Вратата към вселената е открехната - каза Петрович, после тръсна глава, все едно се събуждаше от сън. - Може би след сто, след хиляда години. Само защото знаем, че нещо е възможно, не значи, че можем да го направим. Материали, оборудване, пропуски в знанията ни: много неща може да ни попречат - и довърши с крива усмивка: - Не отивайте до банката все още.