- Петрович-сан. Допийте си чая. Нещо искам да ви покажа.
Петрович нервно допи бледозеленикавата долята течност и върна чашата на лакирания поднос. Ошикора го поведе през градината по едното от мостчетата, откъдето се виждаха върховете на централните небостъргачи на Метрозоната наоколо и бавните лениви движения на японските брокатени шарани кои под краката им.
- Японските компании винаги са гледали напред - каза Ошикора. - Не година, нито пет. Нито десет. Те са с изградени бизнес планове за десетилетия, век или повече напред. Сега, когато нямаме родина, трябва да гледаме дори още по-надалече.
Малък храм беше разположен на ниска могила в гъста кленова горичка: орнаментиран извит покрив върху четири резбовани дървени колони. Вътре имаше масичка, до нея седеше мъж, бял мъж с карирана риза и износени къси панталони. Той гледаше към екран пред себе си и нещо пишеше, без да им обръща внимание.
Те изкачиха няколко стъпала до площадката. Дъските изскърцаха и човекът вътре вдигна за миг очи да ги погледне, после пак съсредоточи цялото си внимание към монитора.
На екрана беше изписан код, който той подреждаше с небрежна увереност.
- Петрович-сан, позволете да ви представя Мартин Соренсън. Той ми помага да изградя бъдещето.
9.
Соренсън с врътване се изправи. Той протегна ръка като лопата и стисна десницата на Петрович, та костите му изпукаха.
- Приятно ми е да се запознаем - каза с явния диалект на Средния запад.
- Вие сте... - Петрович прехапа език и превклюяи: Соренсън си знаеше, че е американец, и Петрович да му го каже щеше да е само проява неумело общуване. - Много зает.
- Господин Ошикора плаща добре за добра работа. Вие също ли работите по проекта ?
- Проект ? - не знаеше за какъв проект става дума. - Не.
Ошикора се намеси:
- Петрович-сан е мой асистент в друго направление, където ми е от голяма помощ. Соренсън е експерт в потребителския интерфейс; уменията му са най-похвални.
Петрович се почуди за какво му е на Ошикора кибернетик.
- Мислех, че американците сте по генетичното модифициране и мозъчните трансформации.
- В такъв слуяай аз съм изключение от правилото, господин Петрович - Соренсън почеса поизтънялата си пясъчноруса коса и заприлича повеяе на фермер, който се притеснява за реколтата, отколкото на технолог. Той бръкна в задния си джоб и му подаде визитка: - Ако някога ви потрябва резервна част, обадете ми се.
Петрович хвърли поглед към Ошикора, яието лице оставаше съвсем непроницаемо.
- Добре, благодаря - каза той и прибра визитката. - Ако някога имате необходимост, де да знам, някой да ви проектира електромагнит с размера на сграда, аз съм вашият човек. Макар че ме съмнява да има голяма нужда от подобни неща във вашата сфера.
Соренсън се засмя и потупа Петрович по рамото:
- Никога не се знае.
Той направи усилие да си дръпне ръката.
- Какво искахте да видя, Ошикора-сан ?
- Ако господин Соренсън благоволи да затвори работния си файл, ще ви покажа.
Соренсън направи нещо на виртуалната клавиатура и след това отстъпи мястото си на Ошикора.
Мъжът запретна ръкави да не пречат на китките му и смени езика на компютъра. Образът на клавиатурата се преобразува и се уголеми, така че да използва по-големия брой японски символи. Той изписа едноредова команда и се облегна назад.
Екранът премигна като огромно око. Когато се отвори, се преобразува в карта на Япония.
- Това е Ниппон, както беше вечерта на двайсет и осми март 2017 - каза Ошикора. Той докосна екрана и те се снишиха през облаците, докато не се озоваха над остров Хоншу. - Ето го Токио.
Градът се простираше около залива, улица след улица. Кейове се врязваха в морето. Сгради се издигаха от земята. Ошикора слезе до нивото на земята и картината бавно се завъртя. Магазини, ярко осветени, пълни със стоки от цял свят. Всичко беше както в деня преди цялата верига от острови да се превърне в Атлантида. Всичко освен хората.
- Ясно - каза Петрович. - Колко детайлно смятате да го направите ?
- Абсолютно. До степен да се усети коприната на кимоната.
- Това е амбициозно. Нищо чудно, че ви е нужен Соренсън. Вие искате град, където човек изцяло да се потопи в атмосферата.
- Бих искал да ви поправя, Петрович-сан. Цяла страна. Всяко дърво, всяко стръкче трева, всяка песъчинка. Картографирана и пресъздадена по спомените на сто и двайсет милиона оцелели японци. Не само къщите, а всичко в тях. Не просто паркове, а и ароматът на хризантемите. Черешов цвят отново ще вали като дъжд. Ще бъде точно копие. Родината ни ще се възправи от морето, сякаш никога не е потъвала. Шинкансенът ще лети отново.