Петрович не беше сигурен, но май сърцето му беше прескочило един удар.
- Ну ти даешь! С какво, по дяволите, го захранвате това ?
- Под тази сграда има помещение, построено така, че да устои на бомба, пожар, наводнение, електромагнитно поле или радиация. Там има квантов компютър. Ако всеки никкейджин влезе в симулацията по едно и също време, пак ще работи съвсем безпроблемно.
- Уу - Петрович усети потръпване в пръстите, помисли си за всички неща, които би могъл да направи с такъв мощен процесор, и се обля в студена пот.
- Петрович-сан ? Зле ли ви е ?
- Не, добре съм. - Той опря ръце на плота. - Просто ми трябва секунда. Това е наистина много впечатляващо.
- Радвам се. Сега ще ви оставя за малко на услугите на Соренсън, докато аз се погрижа за другото, което обсъдихме. Извинете ме, ако обичате - Ошикора се поклони и напусна храма, като остави единствения стол празен.
- Може ли ? - попита Петрович.
- Колкото ти душа иска, дечко - каза Соренсън. - Е, какво мислиш за нашия работодател ?
- На мен не ми е работодател - каза Петрович твърдо, докато търсеше комбинацията от клавиши, която щеше да му върне стандартната латинска клавиатура. - Аз един вид налетях на дъщеря му тази сутрин.
- Соня: мяркал съм я тук, но ми е наредено да не я заговарям. Обаче не съм виждал съпруга, а и той не носи пръстен. - Соренсън се огледа да се увери, че никой не би могъл да ги подслушва: - Не че трябва да си женен, за да имаш деца. Не и тук де.
- А как върви Реконструкцията ? - Петрович се отказа и вместо това използва тъчскрийна, за да навигира по улиците.
Солидни градежи. Врати с табелки. Когато прокара виртуалната си ръка по дрехите на закачалки, роклите се разместиха и демонстрираха най-изкусни детайли.
- Ти да не си от тези, дето очакват всички американци да са реконструкционисти с членски карти ? Това е много остаряло вече.
- Не. По-скоро предположих, че не си от тях, понеже работиш за Ошикора.
- Само като консултант за няколко седмици, нищо повече - Соренсън мушна ръце в джобовете си. - Какво искаш да кажешй Какво му е лошото да работиш за стария Ошикора ? Защото е с дръпнати очи ?
- Нищо подобно - Петрович го погледна над очилата си. - Защото той управлява най-бързо разрастващата се криминална организация в Метрозоната.
-Той какво ?
Петрович вдигна вежди:
- Ти не знаеше ли ? Боже.
- Айде сега, чакай малко... - Соренсън се изсмя. - Много смешно, дечко. За малко да се вържа.
- Соренсън - каза Петрович, - не е шега. „Другото“, за което Ошикора отиде да се погрижи, е да ме спаси, че да не ме застреля украинският жопа, който се опита да отвлече дъщеря му тази сутрин. Тук съм само да се опитам да си опазя кожата непокътната.
Гримаса на съмнение изкриви широкото лице на Соренсън.
- Дечко - започна той.
- И престани да ме наричаш „дечко“. „Дечко“ би паснало на момичето, което се опита да ми забие плексигласово острие във вътрешностите.
- Добре, Петрович. Не знам откъде са ти фактите, но тази работа е сериозна - взе да се дразни Соренсън. Петрович виждаше как в очите му се надига буря. - Просто не ми се бъркай. Какво е товай Отмъщение за Студената война ?
- Никой от нас не е живял тогава. - Петрович отново се загледа в екрана. - Какво ще правиш с тази информация, си е твоя работа. Недей да виниш вестоносеца. - Нарочно се наведе напред и попи с очи изгледа на призрачно празния град.
- Няма защо да ти вярвам - каза Соренсън иззад екрана. - Дори не те познавам.
- Аха, виж. - Въпреки желанието си да продължи да се прави на мъж, Петрович съзнаваше, че Соренсън не само можеше да го размаже като говно, но май и много му се щеше да го стори. - Не ми пука. Теб не те интересува нищо, което казвам, само защото аз го казвам.
Така че ще се държа като зрял човек и ще те оставя да си продължиш програмирането.
Той стана и потегли, а столът му падна назад и се удари с трясък в дървения под. Но не знаеше колко надалече в парка му беше позволено да отиде, така че седна на широкото долно стъпало на храма и зачака.
Столът беше изправен със скърцане.
- Кой ти е източникът ?
Без да се обръща, Петрович каза:
- Изглеждаш ми достатъчно умен. Сети се.
- Добре. Извинявай. Кажи ми с кого да говоря. - Соренсън седна до него и има любезността да изглежда притеснен.
- Чейн. На Бъкингам Гейт. - Той вдигна поглед и видя Ошикора да се движи величествено към тях. Довърши със забързан шепот: - Не споменавай моето име. Нямам никакво намерение да възобновявам познанството си с него. - После стана да пресрещне Ошикора на най-връхната точка на дървеното мостче.