Закараха го по улица Странд и по моста Уотърлу, който елегантно опасваше зелената зона на парламента, после на запад покрай реката, преди да продължат на юг. Той дори успя да зърне стария Уестминстърски дворец, мрачен, черен и студен, зад бетонни стени.
Огънатите слънчевите очила на шофьора му показваха пътя, а Петрович се превърна в ням пътник, докато не почувства, че е отново на своя територия.
- Ако ме оставите тук, ще е идеално. Искам да си взема кафе.
Те знаеха къде живее, но нямаше нужда да ги води до вратата си.
Хиджо потупа отново шофьора и колата спря възможно най-близо до „При Уонг.“
- Чёрт!
- Извинете, Петрович-сан ?
Петрович притисна пръсти към слепоочията си:
- Тази сутрин ми доставиха чисто ново устройство за отдалечен достъп. Детектив инспектор Чейн ми го конфискува за оглед и то изчезна от стаята с веществените доказателства. Нали вашите хора нямат нищо общо с товай
- Мисля, че не, но ще попитам. Да ви го върна ли, ако е при нас ?
- Донесете го тук - каза той. - Уонг ще има грижата. Не се обиждайте, но колкото по-малко ме виждат във вашата компания, толкова по-добре.
- Както кажете, Петрович-сан.
Хиджо откопча предпазния си колан и отвори вратата. Слезе пръв, за да се огледа като предпазна мярка, преди да позволи на Петрович да стъпи на замърсения с боклуци тротоар.
Привлякоха доста внимание, особено от страна на Уонг, който стоеше на вратата на заведението си с неодобрително скръстени ръце.
- Ами тогава - каза Петрович. - Доброто дня.
- Извинете - каза Хиджо. - Бих искал да знам защо помогнахте на госпожица Соня. Петрович вече предвкусваше кафето в устата си, горчиво-сладко и силно.
- Виж, Хиджо - каза той и намести очилата на носа си. - Ще ти отговоря, ако ми кажеш какво, да го ебать, правеше тя самата там.
Хиджо сякаш бе зашлевен с мокър парцал.
- Да, така си и мислех - каза Петрович и си проправи път с рамо покрай Уонг до празна маса, докато крясъците какъв ужасен човек е кънтяха в ушите му.
10.
Той се събуди, но този път не от уличните звуци и вятърните турбини, и гласовете. Някой блъскаше по вратата му с нещо голямо и тежко.
Вратата беше от стомана, укрепена с резета и ключалки, които се задействаха електронно. Няма защо да се паникьосващ самозалъга се дори когато ледена вода потече във вените му, а горкичкото му сърце се бореше да поддържа темпото си.
Той взе очилата си от мястото, където ги беше оставил снощи, и се ослуша. Това блъскане не беше в ритъма, който би очаквал от влизане с взлом - би си представил по-скоро бавни тежки удари с ковашки чук или таран. Не беше и свързано с повече технически умения и оксиженова горелка или пластичен експлозив: тогава щеше да се събуди в задимена стая и над леглото си щеше да види някой маскиран и с оръжие.
Петрович си нахлузи дет метъл тениската от предния ден и застана до вратата. През изолацията едва се чуваше, че някой вика името му.
Тряс-тряс-тряс-тряс. Петрович. Тряс-тряс-тряс-тряс.
- Охуеть! Ти опиздел, распиздяй! Махай се - кресна той, но блъскането продължи и виковете се усилиха.
Той отмести първото резе, после второто, постепенно разблокира цялата врата. Най-накрая отвори.
Соренсън влетя с обувка в ръка. Петрович го блъсна в отсрещната стена и погледна отвън. Всички наоколо зяпаха. Той ги наруга с ебь матерей ваших и тресна вратата.
- Какво, чёрт, правиш тук ?
Соренсън го изгледа с опулени очи. Носеше същите дрехи - риза и къси панталони, - с които беше облечен вчера, и Петрович се досети, че изобщо не се е връщал в хотела си.
- Прав беше - измърмори той. - Така че сега имам нужда от твоята помощ.
- Какво искаш ? - каза Петрович. Посегна за панталона и си го обу. - Защо мислиш, че бих желал или могъл да ти помогнай И как, на хуй, ми намери адреса ?
Соренсън отиде до стола и понечи да седне.
- Не. Няма да оставаш - Петрович си нахлузи високите обуща и взе да ги връзва с овладян гняв. - Кой ти каза къде живеяй
- Чейн. - Соренсън си пъхна ръцете в задните джобове. - Ходих да се срещна с него.
- И ей така случайно спомена моето име ? Благодаря, пидорас!
- Иначе не искаше да ми каже нищо. После каза, че ще ме арестува за пране на пари, ако взема и един цент от Ошикора. Така че дойдох при теб: трябва да премислим нещата.