- Ние ? - Петрович метна през рамо якето и куриерската си чанта. - Да ти го кажа по начин, който дори и ти може да разбереш: не бих помислил дори да пикая с теб в кенефа на бирария, защото си тъп идиот.
Соренсън трепна.
- Каквой Мижавата ти реконструкционистка душичка се свива от звука на мръсния език, който използва гадният руснак ? Свиквай, защото ще чуваш още много такива - и се упъти към вратата. - Сложи си обувката, распиздяй колхозньш. Сега ми кажи, че имаш пари.
- Имам пари - Соренсън пусна обувката и си вмъкна крака в нея.
-Добре. Тръгвай: плащаш закуската.
Петрович отвори, избута Соренсън навън и дръпна силно вратата. Изчака, докато резетата и ключалките щракнаха на мястото си, преди устремно да си запроправя път към стълбището.
Соренсън едва го настигна.
- Петрович, какво е това място ?
- Домик - по името на транспортните контейнери, от които са направени. Това е мястото, където живеят бежанците като мен.
- Мислех, че си студент.
- Това не значи, че не съм бежанец. Сега - отвори противопожарна врата с рамо - право надолу. И ако ти е мил животът или колкото ти остава от него, не поглеждай никого.
- Нали стигнах дотук без проблеми - похвали се Соренсън.
- Което просто значи, че те причакват по пътя надолу. Тръгвай и си дръж устата затворена. Янките не са точно любимците на месеца.
Те минаха по дългото безлюдно стълбище чак до приземния етаж. За Петрович беше чист късмет да стигнат до улицата незастрашени: може би с оскъдното си облекло и излъчваната безсилна ярост американецът имаше вид на вече ошушкан.
- Къде отивамей - Соренсън премигна на утринната светлина и обгърна с ръце тялото си.
- Казах ти. Закуска.
Те пресякоха на светофара и влязоха с трясък през лепкавата врата на Уонг.
- Здрасти, Петрович. Дължиш ми за вчера - Уонг размаха към него мръсната кухненска кърпа.
- Добре де, не се притеснявай. Янкито плаща. Две комбинирани закуски и кафе, силно както ти го харесваш
Уонг скръсти ръце и прецени Соренсън:
- Кой това ?
- Един от моите якудза приятели. Та кога ще дойде кафето ?
- Не достатъчно, че ти лош човек, сега си прекарва времето с лоши хора. Големи коли, пистолети, пари. Свърши с ранен гроб - прокара пръст по гърлото си.
И се изгледаха през бара, а Уонг местеше очи ту към Петрович, ту към Соренсън.
- Закуска ? - пробва пак Петрович. - Или да отидем някъде другаде ?
- Покажи ми пари - каза Уонг.
- Покажи му парите, Соренсън.
- Каквой Добре. - Той бръкна в джоба си за кредитния чип и го подаде на Уонг, който го мушна в четеца.
Буреносното му изражение леко просветна.
- Добре, седнете. Не организира престъпление в мое заведение.
- Не бих го и сънувал дори - Петрович сбута Соренсън към масата в ъгъла и избра да се настани с гръб към стената и добър изглед към вратата. - Сядай си на задника. Имаме да се справим с много сериозно ядене.
Соренсън хвърли недоверчив поглед към бара, където кредитният му чип още пребиваваше в касата.
- Не разбирам какво търсим тук.
- Виж. Будувал си цяла нощ кръстосвал си улиците - Бог знае как си оцелял - и си карал само на нервна енергия, откакто разбра колко катастрофална грешка си направил. Ще се заредим с кофеин и полимерни въглехидрати, след което ще те бия по главата, докато мозъкът ти не се рестартира. Окей ?
Соренсън го изгледа.
- На колко си годиний - попита Петрович.
Избърса масата с ръка и я отръска от трохите о бедрото си. Уонг тръсна две чаши кафе на масата и изръмжа гърлено.
- Благодаря, Уонг. Не ти трябва и случайно да чуеш разговора ни.
И онзи се оттегли, мълвейки нещо за лоши хора.
- На трийсет и шест - каза Соренсън.
- Изкарал си военна служба, нали ?
- Разбира се, служих на родината си. В инженерния корпус. Пет години. Стигнах до сержант и съм награждаван с куп медали, включително две пурпурни сърца.
Петрович се облегна назад:
- Тогава що ти ги няма топките, пич.
- Добре, издъних се, че приех работата за Ошикора. Чейн ми даде шанс да оправя нещата и ти ще ми помогнеш - Соренсън си взе кафето и отпи.
Кой знае какво очакваше, но не и жежкия черен поток, който се плисна в устата му. Изцъкли очи, изду бузи, но все пак преглътна.
- Това е...
- Това е нещо, от което ще изпиеш поне две чаши, така че свиквай - Петрович вдигна своята чаша и отпи безгрижно. - Значи сключи сделка с Чейн. Каза му, че ще му намериш нещо за Ошикора срещу възможност да се измъкнеш чист.
- Мога да си понеса заслуженото, дечко. Но не съм само аз. Имам майка и сестра. Те изцяло зависят от фирмата ми. Ако фалирам, губят покрива над главите си.