- Като е толкова голям залогът, защо не провери кой е Ошикорай
- Не знам. Тук съм по работа, обикалям болниците и им предлагам моите имплантанти. Заговори ме онзи Хиджо. Работодателят му искал да се срещне с мен, за да обсъдим проект, по който работел. Съгласих се, защото все пак съм на бизнес пътуване. Тук съм да разширя бизнеса си.
- Не ми казвай: идеята за „Виртуална Япония“ толкова те е запленила, че си загубил бдителност. - В гласа му се прокрадна лека нотка на съчувствие. - Паднал си му в ръцете като обрулена круша.
- Той има свой личен квантов компютър, по дяволите. Не се замислих дори за миг - Соренсън прокара ръка през мазната си коса. - Това ми е проблемът: не се и замислих.
- Не ти ли се стори поне съвсем малко странно, че японски бизнесмен предлага работа на американски бизнесмен ?
-Аз...
- Не осъзнаваш ли колко ви мразят ? Всичките ?
- Аз, не. Явно не съм го осъзнавал. Никога не съм одобрявал решението на президента. Дори не гласувам за реконструкционистите - Соренсън въздъхна и сега вече подхвана целеустремено кафето си, но на всяка глътка правеше гримаси.
- Трябваше да му го обясниш. Ошикора те е поставил под общ знаменател с вечния ви президент Маккензи и всичките други реконструкционисти. За него ти си представител на политика, която обрече него и сто и двайсет милиона негови сънародници на гроб в морето.
- Петрович вдигна поглед и видя Уонг да се приближава към тях с две чинии, пълни догоре мазна пържена храна, сърцето да ти спре. - Пристига.
Двамата се дръпнаха назад, когато Уонг стовари закуските им на масата. Изгледа ги и им обърна гръб.
Соренсън премигна като бухал:
-Какво... е това ?
- По-добре не питай. Съвсем малка част от всичко това някога е принадлежала на истинско животно и почти всичко друго не е расло в пръст - Петрович се приведе и докопа бутилка кетчуп от съседната маса. - Пълно е със сол, мазнина, скорбяла и протеини и направо е най доброто нещо, което можеш да ядеш в момента.
- Ами сърцето ми!
- Какво си се запритеснявал - размаха ножа и вилицата той. - Соренсън, просто стига се оплаква и си го вкарай в организма.
Двамата си проправиха път методично през беконообразните неща, наденичковидни неща, картофоподобните неща, реконструираните яйца и генномодифицирания боб. Петрович бодна кървавицата на Соренсън, след като му обясни точно как е направена; най-забавното беше, че тя бе единствената естествена храна в чинията му.
Прокараха яденето с още от черното като мазут кафе на Уонг.
- Готов ли си да си поприказвамей - попита Петрович.
- Вероятно - Соренсън прикри уста, за да спотаи оригване.
- Така. Хайде тогава да преговорим историята дотук: ти си обикновен праведен човек, така да се каже, грижиш се за сестра си и майка си, досега не си правил нищо нелегално.
Очите на Соренсън трепнаха за миг.
- Точно така - каза той.
- Не би скрил нещо от мен, налий - Петрович си намести очилата. - Помисли внимателно, преди да ми отговориш.
- Не, нищо.
- Мога да го открия - въздъхна Петрович. - Бих могъл да го открия на момента, ако беше тук устройството ми. Както и да е. Защо мислищ че съм в състояние да направя нещо по въпроса ?
- Видяхте с Ошикора. Ти имаш влияние над него. Можеш да го използваш.
- Няма да му се меся. Няма начин, никога.
- Ти си единственият човек, доколкото съм виждал, към когото наистина изпитва уважение. Пред теб сваля гарда.
- Дори и да беше вярно... - Петрович прехапа устна. - Не. Абсолютно не. Една банда вече се опита да ме убие тази седмица. Защо ми е и друга ?
Соренсън вдигна ножа си и се вторачи в мазния му връх.
- Това ли е последният ти отговор ?
- Виж, опитах вече, ясной Говорих с него. Казах му, че се отнася лошо с теб.
- И той какво отвърна ?
- Че не прави нищо повече, отколкото заслужаващ защото си смрадлив янки технократ, който не е предприел каквото и да било, докато Япония се е давела - Петрович погледна зачервеното лице на американеца и предпочете да не споменава, че Ошикора знае какво крие той. - Реших да не го натискам. Единственото, което можеш да направиш, е да се върнеш на работа. Да се върнеш в Ошикора Тауър и да се молиш на някой свой бог, че когато приключиш с проекта, ще проявят малко милост.
- Чейн ще ме унищожи.
- Повярвай ми, Ошикора ще те унищожи много по-скоро. Спечели време да измислиш по-успешен план.
Соренсън скочи и опря ръце на масата, сякаш щеше да я пречупи.
- Дойдох при теб за помощ.
- Чейн ти е казал да дойдеш. Той те използва, както и Ошикора. Аз съм просто човек, който доста разбира от математика и физика. Как, чёрт, някой реши, че мога да помогна ? - Петрович си довърши кафето на крак.