Соренсън ритна стола си настрани от чувство на безсилие.
-Ей- изкрещя Уонг, - престанете веднага.
Петрович се наведе и вдигна стола.
- Той си тръгва. Аз също.
Уонг хвърли кредитния чип на Соренсън към тях. Петрович посегна да го хване, но не успя. Соренсън се справи по-успешно.
- Хайде, преди да са ми забранили да идвам тук заради теб.
Петрович се измъкна на оживената улица и Соренсън се присъедини към него, като потреперваше леко от влажния сутрешен въздух. Въпреки габаритите си американецът в момента изглеждаше дребен и жалък.
- Прибери се в хотела си. Вземи душ, преоблечи се. След което отиди на работа. Тръгвай, Соренсън, просто тръгвай.
Черна кола със затъмнени прозорци спря до тротоара; едната врата се отвори, но никой не слезе. Петрович моментално се огледа за начин да изчезне, но беше късно.
- Другарят Марченко би искал да говори с вас. - Мъжът се беше появил зад него и притиснал нещо твърдо в гърба му, го побутна към отворената врата.
Соренсън изглеждаше готов да се бие. Петрович сложи длан върху юмрука му и въздъхна.
- Стига си бара елдата - каза той на гангстера. - Няма да ти се наложи да го използваш по мен. Освен ако не искаш да има награда от половин милион евро за главата ти.
- Може и така да е. - Твърдият предмет се отмести и Петрович видя как Соренсън пребледнява. - Но приятелчето ти, от друга страна, няма подобна защита. Качвай се в колата.
Петрович погледна към сивото небе и нададе лек сподавен вик.
11.
Вътрешността на колата миришеше на застарели алкохолни пари и на пот и Петрович моментално се сети за родината си. Украинският гангстер седна до Соренсън, опрял автоматика в ребрата му.
- От туй по-добре - здраве - каза Петрович.
- Млъкни, Петрович - обади се Соренсън.
- Да, добре. Здрасти, Юрий.
Украинецът се наведе напред.
- Казвам се Григорий.
- Честно да ти кажа, не ме интересува особено как се казваш. Марченко рискува главата си и задочно - твоята. Спокойно можеш да ни пуснеш да си вървим.
- Твоят американски приятел е прав: млъквай.
- Що не се шибаш, жирньш пидорас ?
Онзи подскочи, а Соренсън потръпна от дулото на пистолета, което се заби още по-силно.
- Ами извини езика ми - Петрович опря крака на облегалката на предната седалка. - Не ми вдъхва много доверие шефът ти, ако неговите подчинени губят самообладание, щом ги нарека с по-грубичка дума.
- Петрович...
Той махна снизходително по адрес на цялата банда на Марченко:
- Да, поговорих си с маймуните. Карайте ме при главния дресьор.
Шофьорът потегли на север, на изток и накрая прекоси Темза в Саутуърк. Старият Пет Енд се беше превърнал в огромна строителна площадка, където сградите се рушаха също толкова бързо, колкото и се строяха - с любопитното последствие, че нямаше нищо завършено, така че съществуваха само улици от скелета и кранове.
Колата сви в двора на строеж, оживен от работници и машини, и спря пред камара домик-контейнери. Външни стъпала, прикрепени с болтове, водеха до входовете, изрязани в стоманените им стени. Най-горе на стълбището стоеше мъж с дебел шинел и рунтав калпак.
Когато видя Петрович да слиза от колата и да вдига очи нагоре, той го изгледа за секунда и изчезна в домика отзад.
Соренсън се измъкна от колата и Петрович използва кратката възможност: наведе се, уж помага на американеца, и прошепна:
- Не казвай нищо.
- Ни... ау! - Соренсън остана приведен да си търка пищяла.
Украинецът погледна от вътрешността на колата, без да се опитва вече да крие оръжието си - беше на своя територия:
- Какво ?
- Нищо - каза Петрович остро и рязко обърна глава към домиките. - Там горе ?
- Без съмнителни номера. - Григорий ги поведе към подножието на стълбите и посочи на Петрович да мине пръв.
Петрович саркастично повтори полугласно „без съмнителни номера“.
- Гледал си прекалено много холивудски филми, товарищ освен ако Марченко не избира хората си директно от служба за кастинг на актьори. Да приключваме с това.
Изкачи стълбите с трополене и за свой яд стигна горе уморен и изпотен. Влезе, без да чука, и се намери в доста убедително подобие на съветски апартамент от седемдесетте.
Малка триреотанова печка беше сложена в имитация на камина, а над полицата беше окачен фотопортрет на „руския мечок“ Йосиф Сталин.
Марченко седеше зад бюро от тъмно дърво и сучеше бухнал мустак. Беше свалил шапката и шинела си, така че се виждаше комисарската му униформа с емайлирана червена звезда на маслиненозеления ревер.