- Седнете - каза Марченко.
Имаше един стол и Петрович го придърпа. Седяха мълчаливо, когато Соренсън и Григорий влязоха и вратата се затвори с глух трясък.
След цяла вечност Марченко издърпа едно чекмедже и извади бутилка водка. Извади и три чашки, след което отвори бутилката и наля по едно питие за себе си и за гостите. Разлят алкохол остави следа върху лака и се изпари.
- Хубаво местенце - каза Петрович. - Не точно по стандартите на Ошикора, но поне си паднал само до това ниво.
Марченко мушна ръка в чекмеджето за трети път и сложи глок на четвъртитата кожена подложка върху бюрото. Взе една от чашките с водка за себе си и побутна другите две сред локви от разлята течност към Петрович и Соренсън.
Петрович подаде на Соренсън неговата и погледна Марченко право в очите, когато двамата вдигнаха чашките и ги гаврътнаха. Треснаха празните чаши на бюрото почти едновременно.
-Йе.
Марченко наля още водка.
- Американското ти приятелче изглежда малко неуверено.
- От реконструкцията се е поразмекнал.
- Ще трябва да си търсим достойни противници някъде другаде - пак засука мустак Марченко. - И лоялни партньори също.
- Да. По този въпрос - Петрович се извърна да по1гледне Соренсън, който още се опитваше да се насили да пие, преливащата чашка кръжеше пред устните му. Той поклати глава отвратен. - Дъщерята на Ошикора беше случайност.
- Много късметлийска случайност за нея. Не толкова късметлийска за мен. И все още съм ти много ядосан - Марченко нарочно се взираше в пищова, а не в Петрович. - Скъпичко ми излезе ти, момче. Скъпичко ми излезе.
- Може би ти е трябвал по-успешен план.
- Внимавай как ми говориш.
- Ходи се шибай - Петрович се наведе за водката си, след което кръстоса глезени, подпрял крака на бюрото. - Ако някакъв план може да бъде осуетен от случаен тип, дето се повърта наоколо, този план е говно. Ако това беше върховната проява на способностите ти, си прецакан.
Марченко пламна от ярост и грабна пищова от плота. Насочи го в лицето на Петрович. Соренсън пристъпи напред, но Григорий вече беше опрял пистолет във врата на американеца.
- Ах, малък... - Марченко.
- Хуй лий - Петрович изплю водката в чашата и я тресна върху бюрото. - Ти си минало. Ошикора е бъдещето. Откъде го знам ли ? Защото дори и ти не би ме убил. Натисни спусъка, та Ошикора да те унищожи - каза той. - И малкото, което ти остава, ще ти бъде отнето.
- Защо го направий Защой Единствената ми възможност да го победя, а ти я провали -Марченко беснееше, разхвърчаха се пръски от пяната в крайчетата на устата му. - Какво ти плаща тойй Ще го удвоя. Ще го утроя. Само ми кажи защо!
- Добре. - Петрович си дръпна краката встрани и плесна длани по бюрото. Бутилката водка подскочи. - Искаш да знаеш защо го направихй От добрина. Затова го направих. Защото исках да извърша добро дело. Поне веднъж. Просто за да покажа на света, че дори и на гадняр като мен все още му е останала капчица човещинка.
Челюстта на гангстера се движеше, все едно той се опитваше да преглътне нещо толкова неприятно, че беше заседнало в гърлото му.
- Не ти харесва, а ? - гракна Петрович. - Не го разбираш Сметките не ти излизат. Може би ще разбереш това: иди в зад и сгори как маленькая сука!
Марченко разчисти плота с един замах. Всичко се пръсна по пода - кожения комплект за бюро, фоторамката, преспапието, бутилката, чашките. Въздухът се сгъсти от алкохолни изпарения.
- По-добре да те убия веднага, по дяволите последствията.
- Всичките последствия от половин милион евро ? Нямаш топки за тая работа - Петрович се облегна назад и скръсти ръце.
Марченко се подсмихна, мустакът му потрепваше. Най-сетне не успя да се сдържи и се запревива от смях, сълзи се стичаха по бузите му. Пистолетът падна с трясък на бюрото, а Марченко се стовари на стола си хриптящ и задъхан.
- Свършихме ли вече ? - попита Петрович.
Марченко избърса очите си с ръкав.
- Ей: още няколко такива като теб и Съветският Съюз никога нямаше да се разпадне. - Погледна встрани към Соренсън. - Убий американеца вместо тоя - каза на Григорий.
Ритник отзад изпрати Соренсън да се гърчи на земята. Той успя да се изправи на четири крака доста бързо за едър мъж, но усети пистолета опрян отзад в главата си. Смръзна се, вперил поглед в Петрович, който си намести очилата и се дръпна още по-назад.
- Ами да, можеш да го направиш. Но това, което трябва да си набиеш в мутиралия от радиацията мозък, е, че ако нараниш Соренсън по какъвто и да било начин, той няма да може да ме уреди с ново сърце. Аз ще умра и ти ще трябва отново да се притесняваш за всички малки лазерни точици, които ще заподскачат по гърдите ти. Какво мислиш, Юрий ? Да видим колко си нетърпелив да изпълниш заповедите на шефа си, а ?