Те всички зачакаха Марченко, който най-сетне каза тихо:
- Махайте се.
- Правилно решение. - Петрович помогна на Соренсън да се вдигне, изправи се. - Ще ми се да можех да кажа, че беше удоволствие да се запознаем - но не мога. Имах куп важни неща да свърша тази сутрин, а ти дойде и развали всичко.
Махайте се веднага.
Соренсън хвана Петрович за ръката и категорично го насочи към вратата. Той почти изкърти дръжката й в опит да си тръгнат по-бързо. Когато най-сетне успя да го изведе навън, му се нахвърли.
- Не казвай нищо, ми заповяда ти! Насмалко да ни убият и двамата заради теб, безумец такъв.
- Насмалко да те убият заради мен ? Аз ти спасих живота, селски, никога не го забравяй - Петрович тръгна надолу по стълбите. - И нямаше да сме в това положение, ако ти не беше дошъл да ми тропаш на вратата тази сутрин.
- Можех да се пазаря с него. Можехме да приключим с Ошикора заедно.
- Искаш да работиш с Марченко ? Прав ти път. Щукна му и заповяда да те убият преди не повече от шейсет секунди. - Вече беше на цяла площадка разстояние. - Давай. Върни се.
Виж колко време ще оцелееш, жопа.
- Вярно ли е това за сърцето ти ? - извика Соренсън.
- Да. Хайде сега, идвай. Ще те заведа при Ошикора, след което си измивам ръцете от целия този тъп пиздец. - Изчака го, после си проправи път покрай купчините от строителни материали, пръснати по пътя до изхода.
Соренсън закрачи редом.
- Значи това беше съвпадение: моят бизнес и твоето сърце ?
-Да.
- Късмет. Късмет за мен.
-Да.
- Наистина ли ти трябва ново сърце ?
- Какво е товай Игра на двайсет въпроса ? - нахвърли му се Петрович. - А докарай ми сега и някоя язва, защо не ?
Соренсън втъкна ръце в задните си джобове:
- Мога да ти намеря ново сърце.
- Нямам нужда от помощта ти. Не искам да ти дължа нищо.
- Новите сърца са скъпички. Мога да ти го дам по себестойност.
Петрович не отговори.
- С отстъпка тогава.
- Нямам нужда от помощта ти - повтори Петрович.
- Откъде ще намериш толкова много пари ? - Соренсън изведнъж отметна глава и извика триумфално. - Ето защо! Дъщерята на Ошикора за ново първокласно сърце. Виж какво - ще ти го дам без пари. Ще даря сърцето и ще платя за операцията.
- Перестань бьть долбоебом.
- Ще ми се да знаех какво казваш.
- Не, не ти се ще. Никак не ти се ще. Ушите ти ще окапят. - Петрович се спря на бордюра и пробва да се ориентира. Обърна се на север. - Насам.
- Просто казвам, че беше много хитро. Обаче мога да го бия.
- Няма да ме купиш, Соренсън, също както и Ошикора няма да ме купи. Сега, ако обичаш, млъкни и върви.
- Ама откъде ще намериш толкова пари ?
- Знаеш ли, трябваше да оставя Маряенко да те застреля. Щеше да е по-тихо. - Петрович потегли и след няколко мига негодувание Соренсън го последва.
Докато се отдалеяаваха от обезлюдения Ист Енд в посока към Степни, тротоарите постепенно ставаха по-многолюдни и по улиците веяе имаше навалица като в центъра на града. Петрович се плъзгаше между телата с тренирана лекота и оставяше Соренсън да се блъска във всеки, та да изкара целия път в извинения.
„Уайтчапъл“ беше най-близката станция на метрото: когато Петрович се обърна при входа, той откри, че Соренсън все още е по петите му като куяенце.
- Къде отиваме ? - задъхан, изприщен, той изглеждаше смехотворно с ризата и панталонките си.
- В хотела ти - каза Петрович. - Как се казвай
- „Уолдорф Хилтън“ Знаеш ли го ?
- Да, ходя там за следобеден чай с танци всяка седмица. Линията „Дистрикт“ до „Темпъл“. Иди да си купиш билет и ме чакай оттатък заграждението.
Соренсън застана по-наблизо, докато хората минаваха на потоци покрай тях към и от станцията. Бяха зад една от колоните, тесен оазис на спокойствието.
- Съжалявам - започна той.
- Добре. Така и трябва. Благодари на който там господ се молиш, че Марченко е скотина и не би разпознал истината дори ако тя му извърти минет - Петрович въздъхна и отпусна рамене. - Нищо не съм си изпросил. Само исках да й помогна. Да постъпя правилно поне веднъж в живота си. И виж сега какво стана: всеки момент може да умра или от наемен убиец, или заради сърцето си. Имам неща за вършене, неща, които мога да свърша само ако съм жив. Тайните на сътворението не се разкриват сами.
- Казах, че съжалявам.
- А аз казах, че няма да ти помогна. Няма да помогна на теб или на Чейн, или на Марченко, или на каквато и да е комбинация от вас да направите нещо на Ошикора. Схващащ ли ?