Той пусна чантата си на стола, придърпа празната й чаша и я изплакна с пръсти с бутилирана вода, а кафеникавото съдържание изля в саксийното цвете. После направи кафе: гребна с лъжица от гранулите, кипна вода, разбърка и вдиша парата.
Тя все още не беше помръднала. Дори когато той достави чашата и я намести точно върху лепкавия кръг, оставен от предишната чаша кафе.
- Пиф ? Отново ли си кататонична ?
Едното й око трепна.
Понякога ставаше такава, погълната изцяло от някоя математическа рекурсия, така че по-висшите й функции блокираха. Петрович размаха ръка пред лицето ?; окото й затрептя по-бързо.
- Добре, добре. Капка от силната смес би трябвало да те оправи. - Той заобиколи бюрото й и отвори чекмеджето, в което имаше шише лимонов сок. Капна малко в шепата си и я приближи до носа ?.
Тя премигна, направи физиономия и се отдръпна.
- Сам - каза тя. - От колко време ?
- Нямам представа. Току-що влязох.
Тя силно се протегна, а Петрович изми сока по същия начин, както утайката от кафето. Тя подвикна от болка.
- Добре ли си ?
- Изтръпнала съм. Ще се оправя за минутка. Ох-ох-ох.
- Цяло чудо е, че нямаш вече рани от заседяване. - Той избърса ръка в подходящо листо и с мокра кърпичка почисти лепкавостта.
- И вратът ме боли.
- Не е безопасно да оставаш сама. - Извади от чантата си две десертчета в целофан. - Малко са смачкани, но са пресни. Горе-долу. Поне току-що ги купих.
- Дай ми минутка да презаредя. - Тя притисна с кокалчетата на пръстите лявото си бедро и се намръщи. - Колко е часът ?
- Единайсет и половина.
Тя очевидно го чакаше да продължи.
- Вторник.
- Добре. Помислих, че съм загубила цял ден. - Пиф се опита да се изправи, опряна на бюрото. Заклати се като Бамби, после успя да се задържи в почти изправено положение. -Имам една добра новина и една лоша.
Петрович й подаде десертчето:
- Добрата новина. Животът ми е толкова безнадежден пиздец, че не бих могъл да понеса нищо лошо.
- Нямаме никаква конкуренция. Може и да съм проявила изтънченост на тухла, когато проучвах съперниците ни, но ние водим.
- Станфорд ?
- Далече назад, дори не се забелязват. - Тя направи няколко колебливи крачки и установи, че не са непоносимо болезнени. - Сигурен ли си, че не искаш да чуеш лошата новина ? Така де, след вчера накъде по-зле ?
- Ами тази сутрин ме събуди отчаян американец, който искаше да ме настърви срещу много силни японски престъпници. След закуска ме подбраха от органицкая и ме заплашиха не с един, ами с два пистолета. След това ме целуна дъщерята на шефа на японската мафия пред очите на всичките си гардове. Вярно, днес не умрях, но пък все още не е дори обедно време.
- Не мога да мина от квантовата към класическата - каза тя.
Мозъкът на Петрович включи на скорост, за да я настигне:
- Това не е обезверило Максуел.
- Максуел е бил гений, стъпил на раменете на други гении. Направил е априорни предположения, които се оказват верни.
- Обаче не е предвидил корпускулярно-вълновия дуализъм, или квантовите ефекти.
- Но ние не можем да ги игнорираме. Нали ? - нотка на съмнение се дочу в гласа на Пиф.
- Да. Можем. Погледни гравитомагнетичните уравнения. Точно това правят. А увличането на инерциалните системи действа.
- Ама... какво правим с хромодинамиката ?
Петрович посегна да вземе един от листовете на бюрото ?.
- Ти си го подхванала откъм задника напред. Опитваш се да превърнеш комбинацията от електромагнетизъм и силно ядрено взаимодействие в гравитация, а не ти се получава. Е, може и да стане, но запомни: трябва да е красиво, не грозно. Това - каза той и полюшна листа - е грозно. Никога не съм го харесвал. Не е елегантно. Което беше забъркала вчера, беше поезия.
- Но ако не мога да го докажа, не означава нищо. - Тя яростно захапа десертчето, изплю целофана и задъвка останалото.
- Започни от самото начало. Абстрахирай се от всичко останало. Гравитацията може и да не присъства в една обединяваща теория на всичко.
- Напротив - каза тя, пръскайки трохи. - Чувствам го в душата си.
- И Айнщайн така е чувствал и е пропилял точно две десетилетия в края на живота си, за да стигне точно доникъде.
- Ти го нарече поезия - Пиф го погледна укорно.
- Поезия със задника напред. - Петрович застана пред бялата дъска с кафето си.
Пиф щеше да каже нещо, но той вдигна ръка.
Тя чакаше, дъвчеше, пиеше.