- Можеш ли - каза той, почти пошепна - да извлечеш всички други сили от това уравнение ? Ако го разширим да включва много променливи - преглътна, - ще можем да открием точно колко измерения има реалността.
Тя погледна, потърка очи.
- Аз... не знам. Прекалено съм изморена, за да мога да мисля като хората в момента. Петрович поклати глава:
- Виж сега, това е твоята рожба. И математиката ти е много по-силна от моята. Отиди си почини: всичко ще си е тук, когато се върнеш.
Тя простена:
- Не искам. Толкова сме близо.
- Всичко ще е наред. Не ми се ще да дойда утре и да трябва да издърпам завършеното доказателство от мъртвата ти ледена ръка. Аз ще се опитам да поработя над някои от по-простите неща, ако успея. Тоест за теб остават по-трудните изчисления и по-голямата заслуга.
- Не разваляй симетрията - предупреди го тя.
- Мислех, че точно това се очаква от мен.
- Пробвай иначе.
- Ще опитам първо по моя начин, а после по твоя. И ще използвам истински данни, без значение дали ти харесва, или не.
- Експериментатори. Казвала ли съм ти колко ги мразя ?
- Само към хиляда пъти - сви рамене Петрович. - Науката: работи безотказно.
Пиф си допи кафето и събра сили да вдигне раницата.
- Сигурен ли си ?
- Тръгвай - каза той. - Ще се видим сутринта. Ще можеш да ми провериш безпомощните изчисления, докато аз се крия унизен в ъгъла, и после ще те наблюдавам как сътворяваш наново цялата вселена във въображението си.
Тя метна раницата на гръб.
- Щом така представяш нещата, не виждам как бих могла да ти възразя.
- Може дори да успея да свърша част и от моята си работа. Човек никога не знае.
- Момчетата и техните играчки - каза тя на път към вратата. - Сам, ще...
- Махай се. Няма да се спи цяла седмица, ако успееш да го решиш.
Тя наведе глава и сплетената й с мъниста коса падна напред като завеса.
- Сам ?
- Какво ?
- Радвам се, че делим кабинет. Ти ме разбираш.
- Искаш да кажеш, че ти си също толкова сбъркана, колкото съм и аз, само че по различен начинй Да, звучи ми горе-долу точно. А сега в името на какъвто там бог вярваш - тръгвай.
Тя кимна. Почти излезе в коридора, но се спря.
- Какво става ? - попита тя с обичайната си директност.
- Полиция - каза познат глас.
- Чёрт возьми! - той изхвърча към стола си и скръсти ръце.
Пиф подаде глава.
- Сам ? Тук има полицай.
- Знам. Кажи му да влезе и се прибирай. Аз ще се оправя - той намести очилата си. - Няма да остане по-дълго, отколкото абсолютно задължително му се налага. Което е горе-долу минута, ако има късмет.
Чейн се вмъкна и премига.
- Петрович.
- Детектив инспектор Чейн. Успя ли да ми намериш вече играчката ?
- Разследването е в разгара си - каза онзи.
Хвърли поглед към бюрото на Пиф и посегна да вземе лист с едно от уравненията ?. Петрович скочи и го плесна през ръката.
- Не пипай нищо. Казвам ти.
Чейн вдигна ръце.
- Не ми прилича на нещо, което може да се счупи, но щом настояваш - огледа се: - Очаквах да видя големи лъскави машини, които бръмчат напевно.
- Тях ги държим в мазето заедно със съживените трупове. Какво искашй
- Ами не знам. Какво ще кажеш за петстотин хиляди евро например ?
- Нареди се на опашката, инспекторе. Трябва да съм мъртъв, за да можеш да ги прибереш.
- Мислиш се за умен, а ?
- Мисля, че сега имам по-голям шанс да остана жив, отколкото ако разчитах на теб. И много ти благодаря, че ми изпрати Соренсън. Не само че и двамата бяхме отвлечени от хората на Марченко, ами и се наложи да заведа фермерчето при Ошикора, преди той да се усети, че домашният му програмист е кривнал.
- За нищо - каза Чейн. Той отвори чекмеджето на шкаф за документи и надникна вътре. -Интересен индивид е този Соренсън. Разказа ли ти историята си на герой от войната ?
- Може и да е споменал нещо; но това никак не му е помогнало. Защо ?
- Такава история върши работа в Америка, кара хората да вземат неговата страна. Изпробва го и върху мен, така че реших да проверя по възможност какво точно е направил за Чичо Сам. - Той затвори чекмеджето. - Не е приятно четиво. Цивилното му досие също е доста дебело. Не като твоите архиви, където оскъдната информацийка е натъкмена доста прецизно.
- Истината обикновено има това качество.
- Също и създаденото от професионалист. Ами никъде не мога да намеря нищо за някой си Самуил Петрович, възраст двайсет и две, от Санкт Петербург. Което може да означава една от две възможности.
Петрович си намести очилата на носа:
- Не, не ми казвай. Обичам гатанките. Аз съм армагедонист с ядрено оръжие в куфарчето и обзет от праведен гняв, който изчаква благоприятния момент вече колко, шест години, за да взриви и да избие всички ви. Или другият вариант е руските архиви да не са такива, каквито би трябвало да са. Изборът си е твой, нали.