- Да, обичайният проблем с качването по стълби. - Той се свлече по стената и здраво стисна очи.
- Сам ?
- Сърдечен удар. Този вече ще ме довърши. - Сложи ръка на сърцето си и пое дъх въпреки болката.
- Но трябва да се махаме оттук.
- Знам, правя всичко възможно.
Петрович долови друг шум през громола на шествието долу - дълбок басов дизелов звук. Той се надигна, хвана се за перваза на прозореца, за да се изправи, и погледна навън.
Видя бронетранспортьор, опасан с електрифицирана метална мрежа и навирил оръжия за изстрелване на сълзотворен газ, на водна струя под налягане и на гумени куршуми. Той се дотъркаля с шестте си дебели гуми и започна да си проправя път през колите. Покачи се върху капака на една от тях и предното й стъкло изскочи и се пръсна. Покривът поддаде, а чудовището продължаваше напред, разбивайки и другите й стъкла.
Бронетранспортьорът продължи да сърфира по този неравен и нестабилен път чак до входа, като потъваше и се издигаше, но не преставаше да се крепи върху колите под него, а парчета стъкло хвърчаха навсякъде.
По предната му броня се пръснаха искри. Милицията отвръщаше на удара.
- По-добре да си бяха пазили мунициите - каза Петрович.
- Нещо ми подсказва, че това ще им е най-малкият проблем - Соня го захвана под мишницата и се опита да го дръпне от прозореца. - Ако е под командването на Джихада, ще трябва да стигнем до него.
- Нямай им толкова вяра.
- Тук ли искаш да останешй - попита тя.
- Ти долу ли искаш ли да отидеш ? - контрира я той. - Ще разчиташ на банда хакерчета, които си драпат топките и само подвикват „уау“. Мен почти щяха да ме убият, докато си играеха с недетското си влакче. Предпочитам аз да отговарям за спасението си, отколкото да разчитам на тях.
Той се стегна, за да се добере до вратата, и се спря само веднъж, когато за малко да припадне. Причерня му пред очите и ушите му забучаха, но после му помина.
Обитателите на „Парадайз“ все още стояха на прозореца, но вече бяха започнали да спорят помежду си какво да правят. Петрович намери стол, та се строполи на него и въпреки усилията на Соня отказа да се помръдне.
- Хей - каза той. Когато с това не постигна никакъв ефект, изкара магнума на Соренсън и удари силно с дръжката му по масата. - Хей!
Десетина лица се обърнаха към него. Той плъзна пистолета по масата и ги остави сами да си извадят заключението.
- Това значи ли, че сега трябва да правим каквото ти кажеш ? - пристъпи напред жена с лице на гризач и се подпря на облегалката на съседен стол.
- Точно така. Цялата ви база сега ни принадлежи - Петрович изпръхтя с погнуса. Заболя го, но поне показа презрението си. - Схванете намека и сядайте всички!
- Сам, нямаме време за това - каза Соня.
- Винаги има време за това. Пролетарии от всички страни, съединявайте се! Нямате нищо за губене освен оковите си. - Погледа ги, докато се приближаваха и присядаха на бюра и пластмасови столове. Неизказаната им почит към него го смути.
Когато реши, че са готови, той махна очилата си и потърка очи.
- Вижте, не ми пука изобщо за вашата култура или за вашите традиции, защото са скапани. Не ме интересува, че убих вашия нов предводител, който е убил вашия предишен предводител, понеже този начин на наследяване на кралската власт е умрял през осемнайсети век, така че се събудете! - тропна с ръка по масата толкова силно, че от трясъка и той самият подскочи. - Хора, там навън е двайсет и първи век. Метрозоната функционира доста добре и без вашата намеса. Единственото, което сте постигнали, е да си направите гето - нефункционално клептократично гето, - от което вашите деца се борят да избягат. Това не е свобода. Това е робство, което вие самите сте си наложили.
Не очаквам това, което казвам, да промени нещата, но какого хуя! Може да накара някого от вас да се замисли. Вижте, фактът, че всички заедно сте прецакали живота си, не е особено важен сега. Важното е, че ви атакува Новият джихад на машините. Не използвайте асансьорите, не разчитайте на никаква мрежова технология, особено ако безопасността ви зависи от правилното й функциониране. Не хабете патрони да стреляте по колите, защото Джихадът имат на разположение ресурсите на цялата Метрозона.
Единственият начин евентуално да се отървете живи е да пуснете Соня. Джихадът искат да я спасят, което е едничката причина да са тук. Иначе вие не сте особено важни. Без Соня няма да има Джихад. Предполагам, че бихте предпочели този изход, за да може да се върнете към плячкосването и стрелбата по роботизирани самолети.
Веднага щом го каза, дланите му се изпотиха. Той измести поглед от лицата им към широкия прозорец зад тях. Изправи се, но прекалено бързо, и заяви: