- Сам ? Побързай!
- Почти. Готово.
Той се задъхваше от усилието. Ръцете му бяха гладки и хлъзгави и му оставаше да освободи само средния пръст на дясната ръка. Беше здраво заклещен. Той го въртеше и въртеше, но без резултат.
Усети парване в ухото, сякаш се беше подпалило. Същият откос уцели Маделин в рамото. Тя все още държеше шинела на Петрович и при внезапното й движение той се скъса. Тя го хвана и се блъсна отзад в отворената врата на люка, изръмжа хрипливо от ярост и страх.
Мръдна ръката си. Тя се раздвижи, но Маделин потръпна. Ватиканският й пистолет липсваше, както и пръстът на Петрович.
- Мда - каза той, като погледна кървавия остатък от пръста си. - Хайде!
Тя го напъха през люка и се стовари отгоре му.
- Крайно време беше - изръмжа Чейн, без да отлепя очи от перископа. - Карлайл, тръгвай.
Шофьорът рязко даде на заден. Капакът на люка се тресна, а подът подскочи. Петрович лежеше проснат по гръб и гледаше безучастно как кръвта му се лее по гумената настилка на пода. Всичко се наклони на една страна, после на другата, а Маделин успя да се подпре на нещо, за да се надигне до полуседнало положение.
- Пресвета Дево Мария, къде съгрешихй
Кръв се стичаше от главата, от пръстите му, но за пръв път той нямаше нищо против. Беше изпълнил мисията си. Беше спасил Соня за Новия джихад на машините. Никой нямаше да се разочарова, ако просто спреше дотук и потънеше в сън.
Той погледна нагоре и видя Соня, беше се забила в дъно1то на кабината, закопчана с петточков колан, обезо1пасена. Опита да й се усмихне, но усилието му дойде прекалено. Тя се беше вторачила в него, устата й зинала, очите изцъклени.
Единствената лампа над тях светеше с мъждукаща бяла светлина, която повече хвърляше сенки, отколкото ги разсейваше. Маделин се клатеше от движението на превозното средство, но успя да застопори краката си от двете страни на Петрович, вдигна го и го придърпа където беше най-осветено.
Наведе се над него и го накара да я погледне.
- Няма да те оставя да умреш - каза тя.
- Не се притеснявай - изфъфли той. - Изпълних дълга си. Само заведи Соня при Джихада. Маделин побесня.
- Остани с мен. Стой буден.
Чейн се провикна през шума на двигателя:
- Ей, деца, тихо. Някои се мъчим да действаме. Наляво, Карлайл, през пролуката!
Маделин насочи гнева си към Соня:
- Ей, момиче. Ела тук.
Соня премигна и поклати глава.
- Това не е молба.
- Но той е целият в кръв!
Маделин взе ръката на Петрович и я вдигна да потърси пулса му с пръсти, преди да я закрепи неподвижно.
- Да. Да, така е, защото искаше да те спаси. Чейнй
- Какво ?
Аптечката. Къде е ?
Чейн отлепи лице от перископа и посочи сандъче под една от седалките. Чак сега прецени плачевния вид на Петрович.
- Карлайл, разкарай ни оттук, и то по най-бързия начин, ако може.
Използва дръжките над главата си, за да си проправи път през разлюляната вътрешност на превозното средство, и побутна встрани краката на Соня, за да може да отвори сандъчето. После плъзна зелената чанта към Маделин, която я отвори с една ръка и прочете съдържанието, напечатано от вътрешната страна на капака ?.
- Има шприц-ампули с лидокаин. Ще ми трябват две, комплект за промивка на очите, шина за пръсти, тампони и превръзки.
- Ами раната на главата му ?
Тя вдигна поглед.
- Ако е сериозна, не мога да направя нищо. Ако не е, ще издържи. Ръката му мога да оправя. Чейн се наведе да огледа Петрович.
- По дяволите, къде му е пръстът ?
- Засега е заклещен от външната страна на бетеера. Обаче надали си микрохирург, така че зарежи това.
Тя отново беше взела нещата в свои ръце. Знаеше какво да прави, благодарна, че може да направи нещо, а не само да се тормози и да кърши ръце безпомощно.
- Добре съм - каза Петрович.
Беше му влязла кръв в окото и той сбърчи лице, за да я махне.
- Сам, стой мирен. - Тя захапа опаковката на първата шприц-ампула и пъхна иглата под кожата на черепа близо до ухото му.
Всякакви нови усещания минаха светкавично през челюстта и шията му и той трепна, но гледаше много да не мърда. Тя натисна буталото и съдържанието на спринцовката се вля в него. Той изпъшка едновременно от налягането на течността и от движението на иглата, когато бетеерът подскочи и я извади изпод кожата му. Отново му потече кръв, но след миг вече не го болеше.
Чейн свали окървавените очила на Петрович и ги сложи в горния си джоб.
- Колко още, Карлайлй
- Двайсет метра.