- Давай. Намери по-равно място.
Маделин изплю първата опаковка и захапа със зъби втората. Нави ръкава на Петрович и изтласка съдържанието на спринцовката във вената му.
- Чейн, хвани мишницата му колкото можеш по-силно.
Чейн бръкна под шинела на Петрович, за да изпълни нареждането. Той намести коляното си така, че да притисне ръката на Петрович и да я обездвижи.
- Как ни намерихтей - попита Петрович.
- С помощта на твоя ангел пазител и проследяващото устройство, което бях сложил в твоята машинка, преди да изчезне - изсмя се той. - Ще ми благодариш после.
През това време Маделин се занимаваше с китката на Петрович, обърна я и я захвана здраво.
- Сам, това ще те заболи адски много.
Тя заби иглата дълбоко. Болката беше толкова силна, че той подбел и ояи и припадна за няколко кратки, но сладки секунди.
Чуваше как Чейн и Маделин си говорят, усети как изстива месото, каквото представляваше плътта над китката му, докато те обработваха мястото, като тя инструктираше полицая, а той изпълняваше. Клатенето свърши с последен подскок - шофьорът беше стигнал до открития път.
Ръката на Петрович беше опакована в топка бели марли, пръстите му пристегнати заедно с изклюяение на палеца. Беше безнувствена и тежка като паряе метал. Чейн се взря в сините като лед очи на Петрович.
- Жив ли си ?
- Да. Чейн ?
- По-добре е да не говориш, но кога ли си ме слушал.
- Изпрати съобщение до Джихада. Кажи им, че Соня е с нас, и ги попитай къде искат да я заведем.
- Как да го направяй Да отворя люка и да извикам силной
- Използвай устройството ми. Свързано е директно с тях. Вътрешния джоб.
Чейн го претърси и взе устройството.
- А ако тя не иска да отиде при тяхй
- Попитай я. Но мисля, че ще успеем да я накараме.
- Може и дотам да се стигне. - Чейн отвори устройството и прегледа предишните съобщения от и до Новия джихад на машините.
Седна до Соня, а Маделин зае мястото му. Тя вдигна бутилка стерилна вода.
- Ще погледна доколко са успели да увредят главата ти - и заби нокът във висулката на ухото му. - Усети лий
-Кое ?
- Ще опитам да съм много бърза.
Тя отвори бутилката, плисна вода върху главата му и изми кръвта. Той усети натиска, движението, но никаква болка. Гледаше как силуетът й се движи прецизно и опитно, тя знаеше какво прави и как най-бързо да го направи.
- Благодаря ти - каза той.
От инжекцията не усещаше бузата си, а окото му се затваряше.
- Тихо - каза тя и се наведе да провери раната. Плитката се плъзна иззад рамото й и се нави като змия върху гърдите му. - Част от ухото ти е откъсната. Два сантиметра по-близо и щеше да си мъртъв.
Той дори можеше да я помирише: прах и пушек, и пот, и страх, и с каквото се беше къпала тази сутрин: ябълки. Миришеше на ябълки.
- Два сантиметра по надалече и нямаше да ме уцели изобщо.
- Съжалявам за пръста ти.
- Винаги мога да си намеря друг.
Той се почувства леко опиянен, все едно пиеше нещо силно и скъпо, макар да знаеше, че е комбинация от шок, загуба на кръв, обезболяващи, кислородна недостатъчност и нейната близост и ухание.
Тя капна на раната му студена кислородна вода, за да спре кървенето. След което му направи превръзка от марля и я залепи с дълги ленти лейкопласт. Пак точни и безшумни движения, докато му помагаше с всичко възможно. Внимателно обгърна главата му, докато му правеше превръзката, три пъти я обви с бинта и го закрепи.
Без особена нужда докосна влажната му сплъстена коса, само веднъж.
Чейн приклекна до тях и развали момента.
- Имаме проблем - каза той с глас, който би използвал, за да спомене, че небето е на път да се срути. - Джихадът току-що вдигнаха мизата. - И обърна устройс1твото към Петрович, но той виждаше само меката му светлина.
- Чёрт, човече. Прочети ми го.
- Пак ругаеш това е добър знак. - Извърна екрана към себе си: - „Отведете Соня далече от Метрозоната.“
-Ти какво отговори ?
- Представих се за теб. Казах: „Метрозоната е блокирана, никой не може да влезе или да излезе.“
- Вярно ли ей Те ще разберат, ако ги лъжеш - ако аз ги лъжа.
- Ти не знаеш и половината от нещата, Петрович. Броят на жертвите варира от сто хиляди по CNN до милион по Ал-Джазира. Намираме се в обсада. Но на приятелчетата ти от Джихада май не им пука. Всеки десет секунди се получава съобщение: „Предстои унищожение на Метрозоната. Спасете Соня.“
- Дай ми го - каза Петрович - и ми сложи очилата.
Чейн отвори очилата и почти грижовно му ги нагласи, при това едната дръжка се намести в гънка на превръзката.
Всичко отново се появи на фокус. Някак си двигателят стана по-шумен, подът - по-твърд, светлината - по-силна. Всичко беше по-истинско и по-ясно, а той се почувства по-скоро като омотан в бодлива тел, отколкото в марля.