Выбрать главу

- На себе си ?

- Да. Но дори самият той не би могъл да бъде във „Виртуална Япония“ навсякъде през цялото време. Затова е поискал да бъде създадена експертна система по негов образ и подобие, която да бъде внедрена възможно най-надълбоко в механизмите на симулацията.

Чейн си загриза нокътя.

- Все още не си ми обяснил защо, Петрович.

- Да, понеже това не е въпрос, на който мога да отговоря. Как виртуалният двойник на Ошикора се е превърнал в Новия джихад на машинитей Как е прескочил защитите сий Учи ли се, или използва само предварително зададени знания ? Съзнава ли, че съществувай Мисли ли ? Става ли по-рационален, или е самоунищожително луд ?

- Сам - каза Маделин, - спокойно!

- Това е важно. Трябва да разберем дали можем да разговаряме с него логично, или не.

Тя погледна надолу към него:

- И да измислим какво ще правим, ако не можем.

Петрович се опита да се изправи. Опря се на ранената си ръка, засега не усещаше болка.

- Не знам дали можем да убием нещо, което не е живо.

Чейн се озърна към отворената врата, където стояха Карлайл и Соня.

- Какво ще й кажем ?

- Тя не е дете. Кажи й истината. - Маделин подпъхна ръка между плешките на Петрович и го повдигна.

- Ние дори не можем да се разберем каква е истината - изропта Чейн. - Ами ако е Ошикора ?

- Ёбаный стос, Чейн. Ошикора знаеше какво прави, а Джихадът е облом! Това нещо е толкова Ошикора, колкото щях да съм аз, ако си преправя гласа и си дръпна очите. Новият джихад на машините е само бледо копие на Ошикора и нищо повече.

- Откликна на неговото име.

- Малко е объркано.

Чейн изглеждаше леко отвратен:

- Нали не ти е жал за него ? За колко смъртни случаи е отговорен ?

- То не знае какво прави. Само на два дена е и се опитва да осмисли цял един нов свят. -Петрович искаше той да прояви разбиране. - Помоли ни за помощ.

- Моята работа е да служа на жителите на Метрозоната. - Чейн погледна полицейската си карта с лицето си на снимката и златния чип с биометричните си данни. - Новият джихад на машините не е от тях. Той е заплаха за самото съществуване на града. Трябва да го спрем. Да намерим къде му е бутонът за изключване и да го натиснем.

- Кои са тези „ние“, за които говоришй

Чейн обърна картата си, за да може Петрович да я разучи добре.

- Нека сме наясно: присвояване на чужда самоличност, притежание на огнестрелно оръжие, съучастничество в дейност, свързана с организирана престъпност, кражба на онлайн информация, убийство. Обикновено много трудно забравям което и да е от тези неща. Единствената причина в момента да не си зад решетките в някоя радиационна зона за двайсет години е, че настоящите обстоятелства са толкова извънредни.

- Нека сме наясно за друго, инспектор Хари Чейн - Петрович изкара беретата със здравата си ръка и се прицели между очите на Чейн. - Мога да те убия сега и всичко, което знаеш за мен, ще се пръсне по стената зад теб. Ще се превърнеш просто в поредното тяло върху милионния куп.

Маделин категорично отмести ръката на Петрович.

- Вие двамата няма ли да престанете ? - каза тя. - Разберете, че имате нужда един от друг. Не ви трябват заплахи, а взаимодействие.

- Никога повече не го прави - каза Чейн на Петрович.

- Добре, хвърли ме в затвора, след като обуздаем Джихада. Но ако се пробваш преди това, с Божията помощ ще дръпна спусъка.

Чейн усети, че отново може да се движи:

-Та какво ще правим ?

- Ще говорим с Джихада.

- Нали вече опита.

Петрович поклати глава:

- Не на живо.

- Не мога дори да приблизително да си представя как ще го направиш

- Защото нямаш въображение, Чейн. - Петрович прибра пистолета си и погледна към Маделин: - Трябва да говоря със Соня.

- Ще я повикам.

- Трябва да говоря с нея насаме. Само ме вдигни и ще се справя сам по-нататък.

Тя присви очи и устните й се разтеглиха в тънка линия.

- Спомни си какво ти казах, Сам.

- Няма опасност да забравя - каза той, а тя го издърпа нагоре, придържайки го, докато кръвта нахлуваше в занемарените му крайници.

- Добре ли си ?

- Засега. - С почти прекомерна предпазливост той стигна до вратата на бетеера. - Соняй

Тя загърби спорадичните изстрели, които бяха привлекли Карлайл към ъгъла на улицата, и обърна глава към него.