- Той ще се оправи ли ? - обърна се към монахинята.
- Мисля - рече онази с неочаквано голям изблик на злоба като за божия служителка, - че има нужда от линейка.
- Ще се погрижа да извикат. Хиджо ?
- Да, госпожице Соня. На мига.
- Наистина трябва да тръгвам. - Но коленичи до Петрович и заради нея монахинята отново клекна. - Кой си тий
Петрович задъхано се мъчеше да произнесе нещо на глас.
- Ако си от якудза, не искам да ти кажа.
- Якудза? Каква смехотворна идея!
Погледът му се премести от нейното възмущение към скептицизма на монахинята и към въоръжените мъже на изхода, които надзъртаха навън и нямаха търпение да се махнат.
- Няма да се замесвам с теб - каза той.
- Да се замесвашй Ти ми спаси живота!
- Много глупаво от моя страна. Сега ми направи услуга и спаси и моя: тръгвай си.
Тя изглеждаше наранена; по-травмирана от пренебрежението му, отколкото от факта, че почти я бяха отвлекли. Сирени се чуха през дебелите каменни стени и тя се изправи. Онзи, когото беше нарекла Хиджо, се опитваше да прикрие тревогата си под маската на почтителността. Той дори се осмели да я прихване любезно за лакътя и да я изведе навън.
Последният въоръжен с автомат напусна църквата, където остави Петрович, монахинята и двата прбстреляни трупа.
- Ще бъда ли удостоена с честта да науча кой си ? - попита тя, дръпна предпазителя и в дланта й изпадна лъскавия неизползван патрон.
- Петрович - каза Петрович.
- Просто Петрович ? - тя извади пълнителя, за да върне патрона на мястото му.
- Стига ти толкова.
- Сестра Маделин - каза тя. - От Ордена на Жана д’Арк.
- Да. Близо до ума. Заради печата на Папата върху твоето оружие и заради това, че изобщо не те е страх - Той се отказа от напъна да седне, опита да се превърти.
Усилието му дойде прекалено и реши, че може би всъщност умира.
- С нещо бих ли могла да ти помогнай
Той я погледна право в големите кафяви очи - сега, когато вече никой не дебнеше да го убие. Сърцето му отново спря за миг, но той го отдаде на аритмията си.
- Освен ако не ти се намират скалпел, клещи и гръдни екартьори, не. Дефибрилаторът, който е част от пейсмейкъра ми, май се е повредил.
- Повредил ?
- Обикновено отивам до някоя болница и те ми го препрограмират. Работа за пет минути. Само дето в момента ми трябва да работи, а нямам пет минути.
Тя пусна автоматичния си пистолет в кобура и го вдигна на ръце. Чак тогава той установи колко е огромна тази жена. Висока, с пропорционално телосложение - гигантка. Тя го изнесе навън и спря на последното широко стъпало.
Движението отново беше заляло улиците, а и пешеходците - тротоарите. Сестра Маделин забеляза над главите на всички, че, чудо на чудесата, линейка си проправяше път към тях във виелица от червено и синьо.
- Е, поне малката ти приятелка е свършила нещо полезно.
Тя намести тежестта му в ръцете си, насочи краката му към стената от хора, изпречили пътя ?, и щурмува тълпата. От честите сблъсъци, които усещаше през подметките на обущата си, той осъзна, че видът на двуметрова жена с роба на новопостригана монахиня, която носи на ръце мъж почти в безсъзнание, не беше твърде странно явление за закоравелите жители на Метрозоната, та да й обърнат някакво внимание. Монахинята обаче беше целеустремена и успяха да стигнат до линейката точно когато тя спря с леко поклащане.
Парамедиците го поеха и бързо го вкараха на носилката вътре. Той ги гледаше, докато атакуваха ризата му с ножици и залепиха студени електроди на кльощавите му гърди. Чак когато се опитаха да му сложат кислородна маска, той се възпротиви и извърна лице.
- Монахинята. Къде е ?
Тя се покатери вътре и се наведе: - Кажий
Ако беше очаквала послание за някого или предсмъртна изповед, щеше да остане много разочарована.
- Чантата ми.
- Кое ?
- Чантата ми. Куриерската ми чанта.
- Остана в църквата. - Тя подръпна назад касинката, за да прилепи ухо до устата му: - Нещо важно ли има в нея ?
- Хардуер. Струва ми цяло състояние, а още дори не съм го включвал.
Тя се дръпна назад:
- Компютър ? Сърцето ти е на път да спре, а ти се притесняваш за някакъв си лъскав нов компютър ?
- Погрижи се да ми го запазиш.
- Петрович - каза тя, - ти... ти, компютърен маниак такъв.
- Сестро - рече парамедикът, който изтръпваше при вида на жизнените показатели на екрана на портативното си устройство. - Или вътре или вън, но ние тръгваме.
Тя понечи да слезе, но всъщност дръпна вратата и остана затворена вътре.
- Хайде, карайте - подхвърли и седна неудобно на сгъваемата седалка, която изобщо не й беше по мярка.