- Е, сега ще ме заведеш ли при Джихадай
- Много е... сложно - каза Петрович.
Той скочи долу, спъна се и му се наложи да се подпре на земята с превързаната китка.
Първите искрици чувствителност пронизаха ръката му.
Карлайл клечеше до стената и гледаше към главния път. Маделин и Чейн бяха в бетеера. Соня беше само на крачка от него, но той трябваше да се изправи сам.
- Какво знаеш за „Виртуалната Япония“? - попита, докато се отдалечаваше от бронетранспортьора, за да не го чуват другите.
- Баща ми често говореше за нея, как ще върне японската диаспора в родината. Как това е най-голямото начинание, предприемано в компютърното инженерство.
Въпреки очевидната й гордост не това искаше да я пита.
- Говоря за същината ?. Как щеше да бъде устроенай Някога говорил ли ти е за технически подробностий
- Един-два пъти. - Тя се усмихна красиво, сигурно същата усмивка е отправяла към баща си, докато той се е опитвал да й обясни интерфейс протоколите или моделирането на физическите процеси.
- Добре, виж. Говоря предимно за догадки, но доколкото разбирам, Джихадът е отговорникът на „Виртуална Япония“, системата, която наглежда как се държат и общуват хората там. Баща ти я е базирал на собствената си личност, но след като той умря, тя е започнала свой живот. Наистина сложното в цялата работа е, че някак системата мисли, че е баща ти. Тя те познава и иска да те защити. И би убила всеки, който се опита да й попречи. Когато си на безопасно разстояние от града, тя ще унищожи Метрозоната и ще създаде нещо друго вместо нея: нещо, което според мен може да е и Токио. - Той пропъди с жест тази идея.
- Чакай - вдигна ръка тя. - Джихадът си мисли, че е баща мий
- Надали знае какво е. Ако е изкуствен интелект, сигурно се лута в мрак като всички нас. Но не може да направи разликата между програмиран да те закриля и биологичния инстинкт: то просто приема за даденост факта, че ти е баща. - Петрович пак се почувства уморен; умора, която го разяждаше до мозъка на костите. - Искам да говоря с това нещо на негова територия. Трябва да го убедя да не заличава Метрозоната от картата.
- Какво мислят те ? - тя отметна косата си по посока на бронетранспортьора.
-Те искат да разберат как да го унищожат. - Той се огледа. - Ако Джихадът е първият изкуствен интелект със свое съзнание, не искам да бъда отговорен за унищожението му. Не ме интересува дали се мисли за Мойсей, Мохамед или Мао - няма да му дръпна шалтера.
- На другите не би им харесало.
- Не го правя, за да ме харесват. Честно казано, не мисля, че някога съм правил нещо, за да ме харесват. - Той намести изкривените си очила и я погледна през здравото стъкло. - Искам да разбера откъде баща ти влизаше във „Виртуална Япония“.
- Има - започна тя. После се замисли, разкъсвана от чувството си за преданост към няколко различни неща, но накрая издаде информацията, от която се нуждаеше Петрович. - Има една стая под градината, до която се стига само през шинтоисткия храм. На самия етаж няма никакви признаци за съществуването й.
Петрович изпусна през зъби струя въздух. Изкачването до най-горе можеше да му види сметката.
- Как бих могъл да стигна до стаята ?
- Не би могъл. Никога не е имало повече от двама души с достъп до нея. Ще дойда с теб - каза тя и го погледна изпод бретона. - Ако Новият джихад на машините е отчасти баща ми, не бих допуснала никой да му навреди.
- Налага се да обмисля някои неща, ако ще го правим. Няма да е лесно, но при положение че досега нищо не е било лесно, заслужавам малко късмет.
- Трябва ли да ти искам извинение, че те въвлякох във всичко това ? В смисъл, не се чувствам виновна, но може би би трябвало.
- Не знам - каза Петрович. I - Не ми е присъщо да искам да променя миналото.
- Защо Хиджо уби баща ми ? - попита тя. - Защо трябваше да ни предаде ?
Петрович сви рамене, доколкото можа.
- Може би винаги го е планирал, но е изчаквал удобния момент, когато Ошикора-сан е прекалено вглъбен в случващото се, че да си пази гърба.
- А може би нещо го е предизвикало. Например, когато те целунах. Понякога той ме гледаше, как да ти кажа, по онзи начин. Не съм сигурна дали баща ми го е забелязвал, но аз го забелязвах.
- Не знам нищо по този въпрос. - Тази насока на разговора го притесни. Както и стрелбата, която се приближаваше към тях. - Единственият, който знае, е Хиджо. Ако го видиш някога пак, можеш да го попиташ.
- Ще го попитам - реши тя, - а после ще заповядам да го обезглавят.
- Сигурен съм, че това ще избистри съзнанието му. Но ние имаме по-неотложни проблеми от отмъщението срещу Хиджо.
Той забеляза с крайчеца на окото, че Карлайл го вика с жест.