Когато стигнаха до него, ги спря със знак да не се приближават повече.
- Зомбита - каза той.
Ледени тръпки побиха Петрович.
- Бавни или бързи ?
- Бавни.
- Нещо ми се отварящ а ? - Петрович надникна зад ъгъла.
По пътя - малко по-близо, отколкото ояакваше, което засили надигащия се у него страх - се тътреше сива сбирщина. Бяха облепени и в парцали, и в нови ризи, от чиито ръкавели все още висяха етикети. Както вървяха, тъпчеха в устите си незнайно каква храна.
- Всичко е наред - каза той, колкото да чуе гласа си. - Знам кои са тези хора. - После пристъпи напред и вдигна превързания си юмрук за поздрав. - Хей, пророк! Пророк!
- Човеко машина! - екна отговор. Пророкът си проби път между последователите си, понесъл метален прът в едната ръка и телефона си в другата. - Осмелил си се да се противопоставиш на Новия джихад на машините ? Предател, вероизменник, Юда!
Очевидно Джихадът беше препратил заканата на Петрович да му се противопостави.
- Не, не е така. Опитвам се да го спася, да го спася от него самия. - Той продължи да върви към тях, но по-бавно.
Пророкът направи крачка напред. Той беше разголил гърди, за да покаже ясно маслените руни, изрисувани по кожата му. - Машината знае всичко, дава всичко, взима всичко. Тя отвръща лицето си от теб, невернико.
Петрович се обърна към Карлайл и Соня, които бяха на ъгъла.
- Не става както очаквах. Върнете се в бетеера. Затворете вратите и включете двигателя. -Направи знак с глава. - Хайде. Бягайте. - Обърна се към пророка: - Направих всичко, което Машината искаше. Защо, мислиш изглеждам по този начин ? - Петрович заотстъпва, когато пророкът размаха оръжието си като бойно копие. - Спасих Соня Ошикора.
- Ти не си достоен - изръмжа пророкът и удари в земята пръта. Разхвърчаха се искри. -Недостоен си да изговаряш свещеното име. Хванете го, братя. Свалете го на колене, сестри.
Сивите хора продължиха да напредват със същото бавно темпо дори след окуражителните слова на пророка. Но някои от тях пуснаха храната си и протегнаха ръце към него. Някои нададоха дълбоки гърлени звуци.
Петрович побягна и жлъчка вгорчи устата му. Той зави зад ъгъла.
Маделин беше просната по лице на земята като замаяна и едва помръдваше. Нито помен от бронетранспортьора, само лека следа от син дизелов пушек и далечен шум на двигател.
- Полный пиздец. - Той падна на колене до нея, съвсем изтощен от битката. И отново беше загубил устройството си. - Чейн ? Плевать на тебя.
31.
Той се осмели да докосне тялото ?. Сложи ръка на гърба й и я натисна между плешките. Мускулите под бронежилетката й отвърнаха на докосването му.
- Мади. Ставай. Че ще ни разкъсат.
Той се огледа. Зомбитата все така прииждаха. Бавно, съвсем бавно.
- Маделин ? - Петрович се наведе и доближи лице до нейното.
Кръв се стичаше от носа й в малка червена локва на пътя. Тя го гледаше с неподвижни кафяви очи.
- Ставай, трябва да станеш Не мога да те нося. Не мога да те влача. Имам шест патрона в пистолета, няма да ни стигнат. Не мога да те защитя.
Първият от онези - вероятно мъж - се тътреше мъчително към изпънатите крака на Маделин.
- Няма да мога да се справя сам - каза Петрович, допрял устни до ухото ?. - Мислех, че ще мога, но не мога. Имам нужда от теб. - Той се изправи точно когато онзи се навеждаше към Маделин с протегнати ръце.
Петрович го зашлеви с дръжката на пистолета и мъжът се свлече на земята. Той погледна към пистолета, после към слабото като скелет същество на паважа.
- Ёбаный стос.
Появиха се още трима. Той избегна една протегната ръка, просто се гмурна под нея, после стовари юмрука си в един, два, три гръдни коша. Зомбитата падаха като витринни манекени и след това им беше много трудно да се изправят.
Зад тях пророкът ги призоваваше да продължават, проповедните му думи кънтяха в опушения въздух. Петрович беше застанал пред Маделин и само ги предизвикваше да си опитат късмета.
Те го направиха. По-голямата част от тази маса продължи напред и го обкръжи. Устите им се отваряха и затваряха в неми викове, докато се опитваха да го ударят с кожести пърхащи пръсти.
Но колкото и ужасно да звучи, той с лекота ги поваляше на земята, един по един или по няколко наведнъж, като удряше и буташе с ръце и рамене съсухрените им и недохранени тела, а те се свличаха върху купчините кокали и парцали.
Те оформиха около тях двамата кръг от все още мърдащи тела, който препречваше пътя на всеки, понечил да ги атакува. Петрович риташе с върховете на обущата си ръцете от кръга, които се опитваха да докопат Маделин.