Пророкът беше освирепял и когато и сетният му последовател се предаде и се присъедини към другарите си, той атакува Петрович, размахал гегата. Престори се, че се цели в главата му, но насочи оръжието си по-надолу.
Улучи го в бедрото и Петрович залитна назад с вдигната в защитна поза превързана ръка. Спъна се в Маделин и се озова по гръб на земята, заплел крака в нейните.
- Стига де! - той вдигна пистолета си, но му го изби от ръката следващото замахване на пророка с металната пика.
Петрович се претърколи в посоката, в която беше отлетял пистолетът, но се оказа лице в лице с хлътнал череп, кожата му опъната по острите като бръсначи скули. Вдълбаните очи мигнаха сухо пред него.
Беретата се беше плъзнала сред купчината хора. Петрович се превъртя назад, когато желязото пак се стовари върху му. Удари го по рамото, не по главата, но пак го заболя ужасно. Той погледна нагоре през пелената от болка и счупеното стъкло и вдигна крак.
Очите на пророка изскочиха, когато кубинката се заби в слабините му. Лицето му се изкриви и той се сгърчи от болка, забравил всяка мисъл за атака.
Петрович го ритна пак, този път право в капачката на коляното. Пророкът се завъртя и се пльосна долу с дрезгав вой.
Всички бяха нападали по земята. Петрович се довлачи до Маделин. Нещо стържеше в рамото му и го караше да съска през зъби от болка при всяко движение.
- Сам ? Сам!
- Тук съм.
- Какво е станало ?
- Мога да те попитам същото, но нямаме време. - Петрович затвори очи и изстена при опита да седне. - Телефонът.
- Кой телефон ?
- На пророка. - Понечи да се изправи и насмалко да повърне, така че полази на колене.
- Махай се от мен. - Пророкът се опита да отблъсне Петрович с ръка.
Петрович се надвеси над него и претърси многото джобове на панталона му.
- Намерих го.
Понечи да го дръпне, но пророкът не го пускаше и също го дърпаше.
- Това ми трябва - изпъшка пророкът. - Трябва ми Машината!
- Да бе, ама точно сега ни идва в повечко тази Машина. Ей, Мади, малко помощй
Тя се изправи тежко с обляно в кръв лице. Приличаше на някоя страшна богиня на войната. Сложи крак върху гърдите на пророка и бавно отпусна тежестта си върху него.
След което телефонът се освободи с лекота и Петрович го вдигна, все едно беше първа награда.
Маделин хвана края на металния прът с едната ръка, а с другата - Петрович. Той едва се закрепи на крака като прохождащо бебе и се облегна на нея, защото му се зави свят.
- Къде са другите ? - попита тя, после го хвана през кръста и го пренесе над бавно съживяващия се пръстен от тела.
- Не знаеш ли ? Кое последно си спомняш ? - Петрович хвърли поглед към телефона: батерията почти беше паднала.
- Отидох да затворя вратите. И нещо ме блъсна отзад. - Тя потърка носа си с опакото на ръката и го зацапа с тъмночервена кръв.
- Чейн е бил, прострелял те е, изхвърлил те е навън и е изчезнал със Соня. - Той се огледа. -Какъв мудак. Трябва да стигнем до Ошикора Тауър преди тях, или Чейн ще прецака всичко.
- Сам, те имат бронирана кола. Ние имаме половин прът от скеле.
- Имаме и този телефон. - Той го пусна в джоба си и се концентрира върху крачките си. -Мисля, че съм си счупил рамото.
- Мисля, че съм си счупила носа.
- По-добре няма да стане. Можеш ли да намериш някое безопасно място ? Трябва да се обадя по телефона.
- Безопасно ? Безопасно ? - тя повиши глас. Заслуша се в откосния огън само на няколко пресечки от тях. - Никъде не е безопасно.
- Тогава ще трябва да импровизираме. Насам.
Оставиха назад пророка и последователите му и се завлачиха по изтърканата бяла разделителна линия.
- Къде сме ?
- Движим се на юг. Това е добре. - Той забеляза буренясала градина зад порутен зид. - Ето тук.
Тя го прехвърли през тухлените руини и запроправя път напред през камшичените клони на гъсталаците. Стигнаха до място, където прозорец на мазе беше вкопан в земята; на прозореца имаше решетка, но самото мазе беше достъпно.
Тя скочи вътре и го хвана, когато той се опитваше да седне на ръба, но се катурна напред. Свали го на влажния под, обрасъл с мъх, и клекна до него.
- Добре. Всичко по реда си. - Той бръкна в джоба си и потръпна от разместването на ключицата. - Ти набери.
- Мобилната мрежа не работи, Сам.
- Джихадът ще си свърши работата. Търси последния набран номер.
Тя натисна бутона и вдигна телефона до ухото си.
- Звъни - каза учудено.
Петрович се опита да вземе телефона в превързаната си ръка, но пръстите му не можаха да го хванат. Нито успя да вдигне достатъчно другата си ръка. Тя придържаше телефона, а той приведе глава към него.