И почти можеше да чуе как в тишината мощна машина прави милиарди операции в секунда.
- Обажда се Петрович.
- Спаси Соня - каза гласът, - спаси я!
- Хм, да, случиха се някои неща, не непременно благоприятни. Но сега се тревожа повече за твоето спасение.
- Аз съм Новият джихад на машините - каза нещото. - Бъдете в готовност за Новия джихад на машините.
- Винаги съм си мислел, че когато най-накрая имам възможността да разговарям с изкуствен интелект, той ще знае какво е тестът на Тюринг и ще играе по правилата. Но не и ти. Ти се чувстваш задължен да бръщолевиш безсмислици и да ме караш да отгатвам какво имаш предвид.
- Спаси...
- Пада ми батерията, разбираш ли ? Така че млъкни и слушай. В Ошикора Тауър има стая под храма в градината на покрива. Соня има достъп до нея, а Хари Чейн държи Соня. Той иска да те изключи, да изтрие паметта ти, да те разглоби парче по парче, така че накрая да можеш само да декламираш „Зайченцето бяло“. Разбра ли ме ? Ще може ли да го направи от тази стая ?
- Аз съм Новият джихад на машините.
Петрович изръмжа от безсилие.
- Може ли Чейн да те нарани, като използва интерфейса в онази стаяй Да или не ?
- Не. Той не може.
- Но някой друг можей Соня ?
-Да.
- Добре. Забави го колкото можеш, но помни, че той държи Соня, така че никакви нинджа изпълнения с роботизирани самолети и тем подобни. Аз ще се опитам да стигна възможно най-скоро, обаче частите на тялото ми окапват като на хиперактивен прокажен. И още нещо: спомняш ли си какво ми обеща, докато още беше жив ?
- Когато стане революцията, ще бъдете пощаден.
- Каквото и да си чул, аз съм все още на твоя страна. Ясно ли е ?
- Шинкансен ва мата хаширу.
Линията прекъсна.
- Сам ?
-Той... То изчезна.
Тя обърна телефона към себе си и погледна към мигащата иконка на батерията.
- Не разбирам защо си на страната на машина, която убива хора безразборно ?
Петрович се размърда от неудобство.
- Не съм. Лъжа като разпран всеки път, когато разговарям с него. Дотук научих, че Новият джихад на машините е наистина надзорник на „Виртуалната Япония“ на Ошикора; къде се намира тайната стая; че компютърът може да бъде управляван чрез нещо в тази стая; а освен това си издействах обещание, че засега няма да се опита да ме убие. Кажи, кой друг може да се доближи достатъчно до Джихада, за да го спре ?
- Ти излъгай - шокира се тя, а Петрович външно изглеждаше огорчен, но вътрешно остана доволен.
- Мади, аз лъжа през цялото време почти за всичко. Целият ми живот се гради върху лъжа и ако това ще помогне да спася Метрозоната, ще продължа да лъжа, освен ако панталонът ми не се самозапали.
- Тогава защо Чейн се отърва от нас ?
- Защото въпреки твоята реч в стил „нека живеем в любов и разбирателство“ идиотът си мисли, че аз подкрепям Джихада. В двоичния му мозък това означава, че съм склонен да оставя града да изгори; а понеже ти естествено би взела моята страна, за него си част от проблема. - Искаше му се да намести очилата си. Но не можеше - нямаше достатъчно ръце.
- Ако Чейн се добере до кулата преди мен, всякакво предимство, което може да съм имал, ще се изпари и можеш да помахаш за довиждане на града.
Тя забърса по-големите съсиреци кръв от лицето си с ръкава.
- Сигурно има нещо, което можем да направим.
- Нищо друго, освен да поръчаме ядрено нападение. - Той наклони глава, за да я вижда по-добре - разтревоженото й лице, обезобразения посинял нос, вадичките кръв по устните и брадичката ?. - Също така би помогнало, ако някой ми повярва.
- Аз ти вярвам.
- Единственото, с което разполагаме, е този прът и телефон, който вече не работи - каза с гримаса. - И луд компютър, който си мисли, че сме на негова страна. Не знам дали това ни стига.
Тя се опита да се усмихне, неуверено.
- Свикнала съм, когато правя нещо, да знам, че зад мен стои цял отбор; и да се проваля, ще има някой, който да поеме щафетата.
Той се изправи мъчително и погледна навън.
- Съболезнования: и аз бих искал да не разчитам само на себе си.
Тя също надзърна навън от ямата.
- Стъмва се - погледна към облачното небе: не се виждаха никакви оранжеви отблясъци по него.
- Тази нощ ще е безподобна - каза Петрович. - Джихадът трябва да е спрял изцяло електричеството. Когато наистина се стъмни, ще настане истински хаос.
- Тогава - каза тя и се набра да излезе от ямата - по-добре да се махаме оттук.
Петрович подпря на обувката си пръта и го вдигна, за да може Мади да го хване.
- Имам план - каза той. - Това нещо ще ни трябва.
Тя се наведе и го прегърна с една ръка. Лицата им бяха много близко и той не знаеше какво да прави.