- Объркан съм - каза той. - Не знам накъде да поема и нямам карта, която да ме упъти.
- Да не мислиш, че аз имам ? До тази сутрин бях монахиня. - Тя го хвана здраво и го повдигна. - Като слепец, който води слепци.
Болката в рамото му пламна пак и той стисна очи да я превъзмогне. Нещо топло и меко се допря до устните му, до неговите сухи, напукани и прашни устни.
Той отвори едното си око.
- Да не ме целунай
- Може би - каза тя и извърна поглед. - Какъв е планътй
- Да откраднем кола.
- Ами Джихадът?...
- Няма да ни докопа в някоя тронжа отпреди Армагедон. Дори колкото по-стара, толкова по-добре. Само че сега не бих могъл да запаля двигателя чрез връзване на жички, така че ти ще трябва да го направиш. Ще понесеш ли да те командвамй
Тя завъртя пръта с китка, прокара го нагоре по ръката си, надолу по другата и го хвана.
- Сам. Добре, за последен път.
- И аз не знам защо. - Той си запроправя път през храстите обратно към улицата.
32.
Единствените коли на пътя бяха стари: повечето от новите бяха мобилизирани от Джихада. Петрович избра ръждясала шкода, на която й личеше, че е преживяла няколко войни, и която знаеше как да запали. Той кимна на Маделин и тя счупи с пръта прозореца от пътническата страна. Стъкла се посипаха върху задната седалка, а тя бързо посегна да отвори вратата.
- Не беше заключена.
- Нищо, новобранска грешка. Не се притеснявай. - Той подраска по шофьорската врата и я доотвори с крак. - Прекарай пръта през волана и завърти силно.
Заключващият механизъм на волана щракна и Петрович се наведе над таблото.
- Пластмасовата част под кормилото. Пъхни ръка отзад и я извади.
Тя се сви до него и посегна зад таблото, за да изкара кабелите. Хвърли пластмасата отзад, а Петрович изтегли куп жици. Бръкна с палец и ги разплете с едно дръпване.
- Добре, двете червени. Усучи заедно оголените им краища. Сега черната, само я увий около другите две, където се съединяват. Какого хуя, провери да не е на скорост.
- Как да го направяй
Той се спря и премигна.
- Не можеш да караш колай
-Не.
- Мразя да използвам думите „ускорен“ и „курс“ заедно, но сега ще минеш „ускорен курс“. Седни зад кормилото.
- Защо не ти ?
- Защото не мога да държа волана, едвам виждам и няма как да сменям скоростите.
Тя седна, коленете й се опряха в таблото.
- В такъв случай трябваше да откраднеш по-голяма кола.
- Бутни седалката назад, жено! Ръчката е под седалката, дръпни я и се облегни назад. Маделин се изстреля назад с трясък, а вратът й се разтресе.
Петрович скръцна със зъби.
- Ёбаный стос. Сложи ръка на скоростния лост и го размърдай наляво-надясно.
- Не ще - каза тя.
- Натисни го навътре, докато се освободи.
-Готово.
- Най-после. Рекордът ми в Санкт Петербург беше петнайсет секунди от чупенето на стъклото с тухла до отпрашването. Срам ме е колко време ни отнема сега. - Той се зае с жиците, допря син кабел до съединените краища.
Блеснаха сини искри.
Двигателят припали, но после угасна.
- Десният крак на газта. Леко! - доуточни той, когато тя го настъпи с цялата си тежест. - Не чак докрай. - Той се опита с жиците отново и след няколко астматични хрипа двигателят захапа и се съживи, но си остана на ръба да изгасне през цялото време. - Повече газ, но да не задавиш карбуратора.
- Нямам никаква представа за какво говориш - извика тя през шума и тракането.
- Само не пипай нищо, докато не се кача.
Той затвори нейната врата и заобиколи бързо предницата. Когато седна на пътническото място отпред, тя си слагаше колана.
- Какво ? - попита, като го видя, че я гледа.
- Всъщност не е толкова лоша идея. - Той се опита да вдигне ръка, но от болката в рамото се отказа. - Доб1ре, както и да е. Ръчна спирачка.
- Която е... - ръцете й се суетяха над ръчки и бутони.
- Тук! Зад скоростния лост. Нищо де. - Хвана спирачката с гримаса и изпъшка, когато я пусна. - Добре. Завърти кормилото наляво докрай, включи на първа и да изчезваме оттук.
- И това става като...
- Използваш съединителя.
- Знаеш ли - каза тя, - ужасен си, както командваш
- Опитвам се да спася над двайсет и пет милиона души. Мисля, че това ми позволява малко да подвиквам.
- Само споменавам. Съединител. Кое беше това ?
Петрович потри чело с превързаната си ръка.
- Чёрт. Най-левият педал. Долу. Зарежи скоростите - аз ще ги местя.
- Няма ли да те болий
- Вече не ми пука. Чейн има поне половин час преднина, така че трябва да тръгваме. Хайде!