- Съединителят.
Петрович превключи лоста на първа скорост.
- Бавно отпусни съединителя. Колата ще дръпне напред. Би трябвало. Дръж крака си на газта.
Колата подскочи, одра задницата на предната кола, после изхвърча на пътя и се насочи директно към отсрещния тротоар.
- Опа - каза Маделин.
- Завърти кормилото надясно, по пътя, не напряко на пътя.
Останаха без двете странични огледала, докато криволичеха през шпалира от паркирани коли. Не че беше голяма загуба, бездруго се държаха само от черно тиксо.
- Така става лий - попита тя.
- Чуваш ли ръмжането на двигателя ?
- Какво ?
- Съединител!
Той премести лоста за скоростите на втора и колата подскочи отново, но по-бързо. Маделин присви очи, за да вижда през мръсните прозорци, наближаваха кръстовище.
- Накъде ?
- Надясно - каза Петрович, докато се опитваше да разбере къде са. - Завий надясно.
Тя завъртя волана рязко и колата направи остър завой към широката търговска улица.
Едното колело се удари в бордюра и колата откъм Петрович се остърга в уличен стълб. Преди да хванат пак платното, той успя да види отблизо няколко опразнени витрини. Тъкмо се бяха върнали на пътя и отпред се изпречи някаква изгоряла отломка напряко на бялата разделителна линия.
Маделин се извърна да погледне към Петрович, който бавно се извърташе на седалката. Те удариха почернялата предна част на препятствието и го избутаха встрани от пътя си. Колата им се заклати, метал застърга и стъкло се разтроиш. Минаха.
- Не ми каза къде са спирачките - каза тя, след като успя донякъде да овладее положението.
- Моя грешка - извряка Петрович. - Средният педал. Натискаш съединителя и спирачката едновременно.
- Така по бива. Друго, което смяташ, че трябва да ?
- Да. Пътят напред изглежда наводнен. Така че натисни спирачката.
Тя я настъпи рязко и колата поднесе и направи пълно завъртане. Озоваха се в тъмно мазно блато, което се стелеше надолу по улицата и ставаше все по-дълбоко в далечината. В най-далечната видима точка стигаше до прозорците на първия етаж. Те се загледаха в наводнените сгради, а двигателят на колата издаваше възходящи и низходящи звуци, сякаш дишаше.
Водната повърхност беше толкова задръстена с боклуци, че изглеждаше почти като твърда земя: всички отломки от реката безпощадно завземаха сушата по същия начин, по който моторизираните пълчища на Джихада напредваха неумолимо.
- Това - каза Петрович, - това усложнява нещата. Дай заден.
Докато стояха така, водата започна да приижда под тях. Тъмни очертания се раздвижиха отпред все по-наблизо.
- Къде е задната ?
- Защо не ти я намеря аз направо ? - той бутна скоростния лост до крайна позиция и го натисна. - Махни си крака от спирачката и бавно отпусни съединителя.
Движеха се назад, но Маделин все още упорито гледаше напред. Петрович се завъртя нервно на мястото си. Нещо мина на хоризонта, появи се за момент между две остъклени кули, но поради сгъстяващия се мрак той не успя да различи очертанията му.
Извърна глава, за да вижда по-добре, и рамото го прониза предупредително.
- Добре, добре. Достатъчно. Сега завий докрай надясно.
Отзад бронята се остърга в бетонна колона, разклати се цялото купе. Маделин с усилие успя да задържи двигателя запален.
- Добре си, добре си - Петрович погледна отново към небето. - Не се справяш никак зле.
- Като за начинаещ искаш да кажеш. - Тя подсмръкна и изчегърта коричка засъхналата кръв в носа си със счупен нокът.
- Не прави така, докато си в движение - каза той. - Рязко наляво! Ще трябва да намерим друг път.
Върнаха се на пътя, Петрович се привеждаше напред и оглеждаше покривите.
- Каквой Какво има ?
- Има... - той се намръщи. - Нещо се движи горе. Нещо голямо.
- Не разбирам. - От разсейването се беше насочила към зарязан изтърбушен микробус и едва успя да свърне в последния момент, за да го избегне.
- Намали. Тук дай надясно.
Отново взе завоя прекадено широко, качи се на тротоара и за малко да блъсне колата в откачена метална гаражна врата..
- Извинявай.
- Обещай, че ще минеш шофьорски курс, преди да ни се наложи да правим това отново.
Предното стъкло се пукна. Дупчица се появи на задното стъкло секунда преди цялото да се пръсне и да падне навътре като кристална завеса.
В страничната уличка, по която завиха, имаше хора, разпръснати в рядка върволица между тротоарите. Тикаха големи колички за пазаруване, пълни с плячкосани стоки, но определено имаше място за още малко.
- Къде беше задната ? - попита Маделин и се хвърли върху Петрович.