Трусовете отслабнаха, въздухът се раздвижи, когато противотежестта прелетя над главите им, и то пое с бодра крачка по пътя, който беше прекалено тесен за него. Многокрак колос, който унищожаваше всичко по пътя си.
С изключение на Петрович и Маделин.
Той погледна над очилата си. Светлините на чудовището проблясваха в далечината, но самото небе беше тъмно.
33.
Из различните краища на Метрозоната се чуваха други машини, които заявяваха присъствието си с облаци горящи газове и бавния и плътен тътен на сгромолясващи се сгради. В небето проблясваха пламъци и ечаха експлозии.
Петрович почти очакваше да ги чуе как надават викове „Ул-ла, ул-ла, ул-ла!“ над покривите.
- Колата няма да я бъде - каза Маделин.
Беше се обърнала странично, опряна в изкривената метална гаражна врата.
- Не че беше в много по-добро състояние, когато я откраднахме - хвърли й поглед Петрович. Все още не виждаше съвсем ясно. - Можеш ли да я изправиш ?
Тя се провря зад нея и се опря във фасадата на магазина. Петрович гледаше да е на прилично разстояние, когато колата си стъпи на гумите. Колкото стъкло беше останало, се изсипа на улицата.
- Като нова е - каза той и срита шофьорската врата.
Тя с полюшване се отвори и той затърси жиците под кормилото.
- Нали не мислиш наистина, че ще стане ?
С върха на пръстите си пипна кабела на акумулатора. Той го жилна и Петрович с ръмжане се дръпна назад. Хвана го по-нагоре за изолираната част.
- Да освободя ли от скорост ? - попита тя.
Той кимна и тя се пресегна през пътническата седалка към скоростния лост. С опипване притисна двете жици една към друга, сини искри боднаха кожата му.
Двигателят се изкашля. Той размърда кабела напред-назад, докато най-накрая уцели правилната позиция. Колата пак живна.
- Отчаяние плюс източноевропейски инженерни умения дава резултат - възтържествува той.
- Не е особено красива гледка, но функционира.
- Обаче няма да успеем да стигнем навреме, налий - тя се метна през капака и подхвана Петрович под рамото, за да му помогне да се изправи.
- Не от тази страна. Счупено е.
- Извинявай - подложи ръка от другата страна. - Но няма да успеем. Сигурно вече са там. Петрович се дръпна от хватката ?.
- Простени да са ти подобни думи. Но тъй като чудовищата на Джихада беснеят наоколо, ми хрумва единствено, че Чейн или още няма достъп до тайната стая, или тя не върни чак толкова работа, колкото той си мислеше. Което значи, че все пак имаме някакво време на разположение.
- Качвай се в колата и млъквай, Сам.
- Да, бабочка.
Тя подкара бавно по пътя, като лъкатушеше в зигзаг, за да избегне по-големите препятствия, а по-малките прегазваше. Признаци за присъствието на Джихада имаше навсякъде: дупки в архитектурния облик, където не би трябвало да ги има, прави бразди, изорани през тялото на града и белязани с трепкащи жълти пламъци.
Привидно нямаше ред в разрухата - една сграда пощадена, друга съборена, - но Петрович по-скоро си представяше как пукнеше ли зората, някой случаен сателит щеше да забележи приликата между новото лице на лондонската Метрозона и железопътната мрежа на Токио.
Не му хрумна, че може да има затрупани под развалините и някои от тях да са все още живи, докато не видя човек, приведен над куп отломки, да ги отмества една по една.
Те минаха покрай него: Петрович омагьосан от самотния труд на човека. Той дори не вдигна поглед, само продължаваше да хвърля тухлите една по една зад гърба си, докато разчистваше надолу.
- Добре ли си ? - попита Маделин.
- Започвам да се притеснявам, нищо повече. - Той захапа опакото на дланта си. - Ти. Аз. Особено аз. Ние сме слабата брънка във веригата. Ако загинем в опит да спрем Джихада, никой няма да знае какво всъщност се случва. Ако имаше начин да пратим съобщение на Марченко...
Шкодата остърга вече очуканата си страна в изос1тавен хладилник, стоварен на улицата. Валяха се кашони, дрехи, обзавеждане за магазини, изтърбушени опаковки. Маделин намали и надникна през дупката, където преди се намираше предното стъкло.
- Тези неща нямат ли обикновено и фаровей
- Мислех, че просто ще отфучим за пет минути до кулата. Не съм ги свързал. - Петрович ритна по пода. - Мади, завий надясно.
- Това не е ли към реката ?
-Да.
- Сигурен ли си ?
- Завивай де.
Тя се сети да натисне съединителя, докато завърташе кормилото.