- Азй Пиф, ти не знаеш...
Тя вдигна ръка и дланта й проблесна на светлината от свещите.
- Ще се опитаме да удържим университета колкото можем по-дълго. Би трябвало да можем да отблъснем бандите. Но онези... неща. Нямаме шанс срещу тях.
- За онези - започна Петрович, но тя го прекъсна.
- Сам! Решихме най-голямата загадка пред науката от последните два века. Ако доказателството остане тук, ще си умре с нас. Това - тя посочи плика с опакото на ръката си, - това е най-важното нещо в целия свят.
- От Станфорд ще се справят. Или от Берн.
- Майната му на Станфорд - извика тя. - Това е нашият труд. И няма гаранция, че някой някога пак ще стигне точно до това решение. Нали знаеш: последната теорема на Ферма.
- Той е излъгал. Не е имал доказателството. Теорията на групите дори не е съществувала през седемнайсети век.
- Откъде знаеш ? Идиотът не е записал нищо и ни отне триста години да го направим по друг начин. - Тя на две-три крачки взе разстоянието до бюрото на Петрович и тупна плика пред него. - Изнеси го от града. Както можеш.
- Пиф - каза той, - ако имах портативно устройство като това, което притежавах за цял половин час по-рано днес, веднага щях да се опитам да го изпратя на ЮНЕСКО. - Той вдигна плика и усети тежестта му, преди да го прибере във вътрешния джоб на шинела. - Имам да свърша още нещо. Нещо още по-важно от това.
Тя го изгледа, все едно беше луд.
- Добре. Слушай ме сега, защото това твое късовълново радио ще проработи, а ако аз се проваля, външният свят трябва да научи: изкуственият интелект, познат като Новия джихад на машините, е физически разположен в хранилище под Ошикора Тауър. То е подсилено срещу радиационно облъчване и електромагнитни импулси и вероятно разполага с непрекъсваем източник на електрическо захранване. Трябва да бъде унищожен. Не знам дали може да се прехвърли на друг хост или дали това вече не е факт, но ако слънцето изгрее, а то още владее положението, някой ще трябва да го взриви с атомна бомба - вдигна мърлявата си превързана ръка и намести очилата. - За предпочитане от орбита. Това е единственият сигурен начин.
- Сам - каза Пиф, - ами науката ?
- Мисля, че спасяването на света бие дори науката.
Тя коленичи до него.
- Тези уравнения ще спасят нещо повече от света. Те ще ни дадат достъп до вселената. Енергия на термоядрения синтез. Задвижване чрез изкривяване на гравитационното поле. Двигател-черна дупка, ако можем да намерим достатъчно здраво шаси за него. Космически асансьори. Ццлиндри на 0’Нийл. Звездолети. Колонии на Марс, около Юпитер и в други галактики. Летящи коли, Сам. Най-сетне ще имаме летящи коли. И всичките тези неща ще бъдат кръстени на теб: законите на Еканоби-Петрович.
Той преглътна. Как да станей Да намери супермодерен магазин за електроника, все още неразграбен ? Да презареди батериитей Физически да вземе информацията със себе си може би. Да намери лодка, носена безцелно от прииждащата река, и да потегли към континенталната част на Европа. Колко ли щеше да му отнеме ? Половин ден ?
Петрович въздъхна. Взе оборудването за нощно виждане и вдигна очилата пред лицето си. Тя изглеждаше зелена и нервна на екранчето.
- Съжалявам, Пиф. Веднага щом мога, ще изнеса доказателството. Веднага щом можещ ги накарай да ударят Ошикора Тауър. Нищо по-добро не мога да направя.
Тя го потупа по ръката.
- Успех, Сам.
- И на теб.
Той избута стола и потегли към вратата.
- Самй
-Дай
- Изкуствен интелект ? Истински ИИ ? - попита тя. - И ти говори с него по телефона ?
- Да, да, точно така.
Тя се усмихна:
- Много яко!
Петрович се разсмя. Болеше го, навсякъде го болеше.
- Много е яко - потвърди. - Трябва да тръгвам. Мади ме чака.
34.
Колата стигна до края на пътя и спря. Маделин дръпна ръчната спирачка и прокара пръсти през кабелите под кормилото. Двигателят се дави още няколко секунди, после се разтресе и спря.
Вода се плискаше в подножието на монументалната арка, където Петрович беше стоял същата сутрин. Той осъзна преди колко много часове се беше случило това: да стои в утринния хлад без яке и с бездомниците за компания.
Сега се беше върнал, въоръжен само и единствено със своята изобретателност и няколко уравнения. И беше с Маделин, която седеше до него с очила за нощно виждане на челото. Потърси на пода пред себе си металния прът и й го подаде.
- Някога чувствала ли си се толкова невероятно неподготвенай - попита той.