Милър високо се изсмя; останалите, освен Корд, се подхилваха.
Корд погледна картончетата си и разстели някои от тях.
— Сега искам да съсредоточим усилията в четири направления. Първо, около търговския център и към шофьорите по шосе 302. Бих желал ти да се занимаеш с това, Джим. Това е трудна задача. Но шосето е доста натоварено и вероятно е имало хора, които са се прибирали у дома в около десет часа в онази вечер. — Корд надраска нещо върху едно картонче. — А, и провери дали някой е качвал стопаджии.
— Второ, Т. Т., мислех си дали ти не би могъл да се занимаеш с къщите около езерото.
Евънс кимна и Корд каза:
— Трето, двамата с Ланс ще установим приемна в колежа, където ще разговаряме със студенти и служители.
— Да, сър. — Дори седнал, Милър сякаш бе застанал мирно. — Какво точно…
— Ще обсъдим това по-късно. Искам ти да се обадиш в телефонната компания, за да откриеш какви разговори са били водени от общежитието между миналата събота и вторник вечерта.
Милър леко подсвирна.
— Кой знае колко студенти водят сума разговори, а?
— Сигурно — рече Корд. — И се нуждаем от заповед за обиск на спалнята в общежитието. Това е формалност, но трябва да подготвиш документите.
— Добре.
— И накрая искам всички отпечатъци, намерени около престъплението, да бъдат сравнени с тези на известни сексуални престъпници в окръга. Т. Т., дали ще можеш да съгласуваш това с вашата служба?
— Да. Ще поръчам копия на отпечатъците.
— Уинтън, предполагам, че вие там не вземате отпечатъци от студентите и професорите?
— Винаги съм мечтал за това, но не, не го правим.
Корд отново погледна записките си, понечвайки да каже нещо на Кресги, но се спря. Огледа лицата на всички.
— Стив каза нещо съвсем вярно. „Реджистър“ и Женският съюз наистина ще следят тази работа доста отблизо. Никакви разговори с репортери. Отпращайте всички към мен, Стив или шериф Елисън.
Съгласиха се с думите му.
Корд се обърна отново към шефа на охраната.
— Уредихте ли ни стая, Уилям? А, исках да кажа, Уинтън.
— В сградата на Студентския съюз. До кафетерията. Стая 121. Може да я задържите цялата седмица, следващата също, ако ме уведомите до петък.
— Благодаря.
Кресги се прокашля силно.
— Искаше ми се да спомена нещо. Тази сутрин минах с кола покрай езерото на път за работа. Спрях се да поогледам наоколо.
— В колко часа? — Корд усети предизвикателна нотка в собствения си глас. Щеше му се по-често да я прилага.
— В шест и трийсет. Тръгнах си в около седем.
— Видяхте ли някого там?
— Да, сър — енергично отвърна Кресги. — Имаше опъната палатка край пътя на четирийсет ярда от езерото. Нали знаете, от ония, които използват при спешни ремонти и…
— Снощи ги нямаше — каза Корд. — Настанили са се там в пет часа сутринта. Оправяли са някакъв кабел. Вече проверих.
— О — разочаровано рече Кресги.
— Видяхте ли някой друг?
— Не. — Той надникна в кожения си бележник. — Исках да повдигна един съвсем различен въпрос. Това, за което говорехме с вас и декана. За Сузан Биаготи.
Корд и Евънс си размениха погледи, но този път без да въртят очи.
— Коя е тази? — попита Милър. — Звучи познато.
— Студентка от Одън, убита миналата година.
— А, да.
По това време Корд беше в командировка за цял месец във Фредериксбърг. Случаят бе прехвърлен на Рибън и когато Корд се върна в Ню Лебънън, много следи вече бяха затрити. Изобщо не бяха заподозрели някого, камо ли да съберат доказателства за престъплението.
— Смятам да проверя нещата — рязко отвърна Корд. — Както казах и на декана.
— Имам собствен архив по случая — рече Кресги. — Ако искате, да ви дам копие от него.
Корд се усмихна неопределено.
— Ще ви уведомя, ако ни потрябва.
Докато пренареждаше листовете си, на пода падна найлоновата торбичка с изрезката, която бе намерил тази сутрин край езерото. Той се наведе и я вдигна. Изправи се. Коляното му не изпука. Коляно на трийсет и девет години, като пет от тях все пукаше. Той се запита дали случайно не се е излекувал. Подаде изрезката на останалите около масата.
— Ето още нещо, върху което трябва да помислим.
Всички загрижено се намръщиха, докато я четяха.
— Днес я пращам в Хигинс за анализ. Ако обаче не намерим никакви отпечатъци или в нечий джоб остатъка от вестника, от който е взета, мисля, че няма да ни помогне. Но е добре да се оглеждате около себе си и своите семейства. Известно ви е, че повечето заплахи от този род са просто идиотщини, но все пак човек никога не знае.