След две минути се дочу отсечен глас:
— Полицай Кресги?
— Да, сър, тук съм и на телефона при мен е детектив Бил Корд, който води разследването.
— Детектив Корд — каза енергично гласът, — обажда се детектив сержант Франклин Нийл от Фицбърг. Вие сте пет на пет, сър?
— Пет на пет — отвърна Корд.
— Е, сър, доколкото разбирам, при нас може да е един ваш нарушител.
— Точно това ми каза и Уинтън, детектив. С какво разполагате?
— Онази снимка, която сте ни изпратили, се оказа задънена улица. Проверихме за покупки и наети имоти на името Гилкрист. Няма такива. Почукахме по вратите на сградите, показани на снимката и, естествено, и там резултатът е отрицателен. Но обмислихме колективно нещата и сондирахме хората от компаниите за кредитни карти. Засега можем да кажем, че има нарушител от мъжки пол, бял, малко над четирийсетте, без особени белези, използващ „Виза“ и „Амекс“, на имената на Гилкрист запетая Л. и Сейлс запетая Р. Р.
— Един и същ човек ли използва и двете карти?
— Точно това смятаме, сър — каза Нийл.
Корд размаха юмрук във въздуха. Той намигна на Кресги.
— Открили ли сте някакво негово скривалище? — попита Кресги.
— „Холидей Ин Истуд“, близо до реката. Записал се е като Сейлс.
— Не е ли напуснал?
— Не, сър. Но не знаем дали в момента е там вътре или не.
— Добре — рече Кресги, — ние имаме съдебна заповед за арест. Ще пристигнем с полицай Кресги след около два часа. Ще поддържате ли наблюдение? По факса ще ви изпратя заповедта. Ако той хукне да излиза, ще го пипнете, нали?
— Да, сър, с удоволствие. Какъв е неговият рисков статус?
— Какво значи това? — попита Корд.
— Въоръжен ли е, опасен ли е?
Корд погледна към Кресги и каза:
— Изключително опасен.
9.
Най-тежко й бе да го излъже.
Всъщност не беше кой знае колко мъчно да му каже, че баща му все пак не ще може да дойде на състезанията по борба. И не беше толкова трудно да види как разочарованият Джейми приема новината геройски, само с кимване, дори без да избухне (което тя би предпочела, защото точно така тя се чувстваше). Ала сърцето й направо се късаше, докато съчиняваше думите на мъжа си. Баща ти каза да ти предам, разкрасяваше Даян, че онзи убиец се е развилнял и че сега имат сериозен шанс да го заловят. Опитал се да уреди нещо, но точно той трябвало да замине. Ще бъде мислено с тебе.
— И освен това — рече Даян, не можейки да погледне сина си в очите — той обеща, че ще се реваншира пред тебе.
А всъщност Корд просто бе заминал за Фицбърг, без дори да си направи труда да позвъни вкъщи или да каже на Ема да го стори вместо него.
Колко дълго го бяха чакали! Времето неумолимо пълзеше и вече минаваше часът, в който Корд трябваше да се прибере. Минаваха различни автомобили, но не и служебната му кола. Минутите се топяха, докато Джейми и неговият съотборник Дейви се въртяха неспокойно на дивана, шегувайки се отначало с приказки как ще разбият на пух и прах гимназията в Хигинс, а после все поглеждаха тревожно през прозореца и мълчаха. Минаваше вече шест и половина и Даян реши да настоява пред Корд да наруши правилника и да закара момчетата с патрулната кола с включена сирена и червена сигнална лампа.
В шест и петдесет Даян се обади по телефона. Разговорът бе много по-кратък, отколкото тя даде да се разбере. Диспечерката Ема й каза, че Бил и полицай Кресги са заминали спешно и че ще прекарат нощта във Фицбърг.
Даян й благодари, чу сигнала свободно и после продължи мнимия си разговор с по-висок тон. „О, Бил, какво е станало?… Наистина ли? Почти сте го хванали… О, внимавай, скъпи… Е, Джейми ще бъде страшно разочарован, а и ти вече беше с половин час закъснял за насам… Добре… добре… Ще му кажа…“
След това тя предаде импровизирания си монолог и помоли полицая отвън да влезе и да стои при Сара.
— Нека да повикам още един полицай, за да дойде с вас, госпожо Корд. Съпругът ви каза, че има…
— Моят съпруг предизвика тази неразбория — измърмори тя. — А и нямаме време да чакаме.
Даян и двете момчета бързо скочиха в комбито и бясно изфучаха към гимнастическия салон на хигинската гимназия. Тя преминаваше на червено при светофарите и търсеше повод да се заяде с всеки униформен полицай, достатъчно глупав да я спре.
Бил, ние с тебе трябва да си поговорим.