Даян Корд седеше на твърдата скамейка и отпиваше от разредената кока-кола. Наблюдаваше тълпата от хора и си мислеше за миризмата, специфичната миризма на ученически физкултурни салони, която, според една нейна приятелка от младежките години, идвала от бандажите на момчетата. Искаше й се да разкаже тази история на някого. Щеше й се Бен Брек да е тук и да седи до нея.
След десетина срещи се чу неясно обявление по пращящия микрофон и единствените думи, които Даян разбра, бяха Джейми Корд. Тя остави кока-колата до себе си и пронизително изсвири с пръсти. Зрителите гости започнаха да аплодират Ню Лебънън.
Даян видя как синът й излезе с големи крачки на тепиха, замислен, съсредоточен и с плавни движения. Тя отново изсвири и накара всички около нея да си запушат ушите. После се провикна в подкрепа на Ню Лебънън и започна да тупа с крака по седалките — най-новата мода за показване на подкрепа. Джейми бе толкова концентриран, толкова целенасочен в своите усилия. Той тичаше по пет мили всеки ден, вдигаше щанги през ден. Все тренираше и тренираше. И така добре се бе възстановил от трагедията с Филип. Дори тази вечер с лекота приемаше непростимата небрежност на баща си. Даян почувства огромен изблик на гордост от своя син и му я изпрати по телепатичен път, докато той нахлузваше защитната каска и се ръкуваше с противника си.
Джейми погледна към седалките. Тя му махна с ръка. Той откликна на поздрава й по единствения начин, по който състезател можеше да отговори на майка си тук — като я погледна веднъж, кимна сериозно и после се обърна. Тя нямаше нищо против; разбра, че той е приел нейното психическо послание.
Джейми прикрепи синята отличителна лента на ръката си, после вдигна глава назад и пое дълбоко дъх.
Чу се свирката на съдията и момчетата се хвърлиха яростно в атака. Краката на Джейми се стегнаха и изопнаха, когато той се нахвърли срещу своя противник — висок и рус второкурсник — подобно на атакуваща змия. Те се вкопчиха един в друг, заклещили ръце, вратове и глави. Въртяха се, въртяха се, забивайки стъпала в еластичния син тепих, движейки се малко по малко като заклещили се раци. Не се разбираше чии са крайниците. Полетяха капчици пот. Лицата станаха тъмночервени под защитните каски, вратовете им набъбнаха от изпъкналите сухожилия. Ожесточена схватка на тепиха, ръцете се превърнаха в птичи нокти, вкопчвайки се в колене и китки.
Даян закрещя:
— Давай, давай! Хайде, Джейми!!
Последва грубо събаряне. Джейми вдигна момчето от тепиха и го свали по гръб. Главата му отскочи и момчето погледна втренчено нагоре, зашеметено за миг. С лъснало лице Джейми яростно го притискаше, а противникът му махаше с ръце. Последваха няколко удара по гърба на Джейми. Те бяха силни, но отскачаха без никакъв ефект.
Но какво ставаше?
Даян смръщи чело, усетила изведнъж тишината на тълпата около себе си. После изведнъж хората по пейките скокнаха на крака и започнаха да викат към треньорите и двете момчета. Русият противник се опита да се изкопчи от Джейми, сантиметър по сантиметър, към ограничителната линия. Той се гърчеше странешком и крещеше. Бе се отказал и просто се мъчеше да се спаси. Няколко души потресено стрелнаха с поглед Даян, сякаш тя бе виновна за бруталната атака на сина си.
Тя изкрещя:
— Джейми, спри!
Ръката на противника му вече посиняваше под безмилостната хватка на Джейми и той риташе отчаяно с крака. Реферът изсвири пронизително. Джейми обаче не преставаше. Той продължаваше да удря момчето в земята и да извива ръката му, от която червената отличителна лента се вееше като сигнал за помощ.
— Джейми! — извика тя. — Миличък…
Реферът се втурна напред. Треньорите в спортни якета бяха скочили и крещяха със зачервени лица, тичайки към тепиха. Реферът застана на колене и шляпна с две ръце по рамото на Джейми. Джейми се извърна към него и го блъсна силно в гърдите. Загубил равновесие, реферът падна по гръб.
Даян пищеше името на сина си.
Джейми се изправи на едно коляно. Използвайки цялата си сила, той изви ръката на противника си нагоре, нагоре, нагоре… Пльок. Даян чу звука от счупването, разнесъл се чак до пейките. Тя се вцепени на място и закрила уста с длан, гледаше как синът й се е изправил, усмихнат и тържествуващ, над изпадналото в безсъзнание тяло на победения от него враг. Джейми се насочи към треньорите и те замръзнаха на място. После момчето вдигна ръката си високо изправена и сви пръсти в юмрук. Даян видя как Джейми метна поглед към нея, преди да хукне през отворените врати към футболното игрище навън, с все така вдигната ръка в страховития поздрав на победата.