Детектив Франк Нийл до голяма степен изглеждаше така, както Корд бе очаквал. Късо подстриган, рус, набит, с гладко румено лице; съвсем професионална външност.
И Бог да го благослови, защото посрещна Корд и Кресги след двучасовото им лудо шофиране с пълен термос от най-хубавото кафе, което Корд някога бе опитвал и с четири големи сандвича с печено говеждо. Ядоха сандвичите, докато препускаха през опустелите улици на Фицбърг на път към това, което Нийл спомена като ПКП в паркинга срещу хотел „Холидей Ин“.
— ПКП? — въпросително повтори Кресги.
Нийл обясни:
— Подвижен команден пост.
— О.
Корд реши, че това сигурно означава полицейска кола с може би две радиостанции, каквото би представлявал един ПКП в Ню Лебънън. Но не, оказа се голям микробус „Форд“ с климатик и място за шестима полицаи вътре. Имаше солидна антена на покрива. Кресги посочи непробиваемите от куршуми предни стъкла.
— Господи — прошепна Корд. — Може би разполагат и с артилерия.
Нямаха артилерия, но имаха рафт с пушки M-16 с лазерен мерник, сиво сандъче, съдържащо гранати с ударно действие, както и цял куп радиостанции, компютри и други впечатляващи електронни уреди.
— И всичко това заради един престъпник? — каза Кресги.
Изправен като пушка, Нийл отвърна:
— Правонарушителят си е правонарушител, полицай, а най-малко си падам по убийците.
— Да, сър — рече Кресги. — Напълно съм съгласен с вас.
Корд се надяваше в близко бъдеще да могат с Кресги да си дават знак с поглед. Той се обърна към Нийл:
— Къде е Гилкрист сега?
— Според „Такнаб“ той е в стаята си — каза Нийл.
— Так?… — изненадано попита Кресги.
— „Тактическото наблюдение“. Казват, че е в стаята си, но има едно препятствие. Взел е при себе си две невинни лица. Две проститутки.
— Според досието няма убийства на сладострастна основа, но е много неуравновесен.
Нийл каза:
— Сложили сме му подслушвател. Вече е платил на дамите и сега се забавляват. Ако той ни погоди някой дяволски номер, ще разбием вратата и ще го пипнем, но иначе смятаме да изчакаме, за да не се възползва от ситуацията и да вземе заложници. Той дали би взел заложник?
— Би направил всичко — подчерта Корд, — за да избяга.
— Добре — каза Нийл, — ще чакаме, докато дадете сигнал за атака.
Вятърът нахлува към падината на гробищата и се шмугва под оскъдния състезателен екип на момчето.
Джейми потреперва и се изправя. Той внимателно обхожда гробищния парцел, в който лежи тялото на Филип, и тръгва бавно към река Деплейнс. Тук наблизо тя се стеснява и се превръща в истински бързей. На четвърт миля нагоре по течението тя се разклонява и се завърта около малък и тесен остров, на който има гъсти храсталаци и дървета. Не можеш да прегазиш реката, но можеш да достигнеш до острова по дебелия ствол на паднала бреза. По него двамата с Филип бяха минавали стотици пъти, за да достигнат „Крайцера на Измерението“, на който островът така много прилича. Джейми сега пресича по дървото, поглеждайки надолу към буйните води, запенени от фосфатни замърсители и отново върви по познатата пътечка край командния пункт на крайцера, машинното отделение, тръбите с лазерни торпили, аварийното корабче…
Джейми се спира. Откъм другия край на острова вижда нощен рибар, хвърлящ спокойно въдица във водата. Джейми се чувства жестоко измамен. Яростен. Това е потайното им място, само на тях двамата с Филип. Никой друг не се допуска дотук. Откакто загина Филип, Джейми идва тук всеки ден, за да ходи по палубите на крайцера. Той ядно негодува срещу нахълтването на този човек на острова, присвоявайки си го като хононски воин.
Рибарят се обръща и учудено поглежда момчето, а после се усмихва и му махва с ръка. Джейми не му обръща внимание и начумерено се обръща назад и тръгва из острова.
Джейми застава под борове, по чиито върхове проблясват светлините от Хигинс. Той хвърля камъчета в реката. Сред бълбукането на стремителния поток си представя, че чува лъхтящия ритъм от музиката на „Geiger“ — горещия ритъм на китарния рефрен, писъците на потния, изпаднал в транс солист. Изведнъж усеща как два комара се забиват в ръцете му. След като оставя насекомите да се впият, той злостно ги размазва, оставяйки кървави тъмни петна по кожата. Вслушва се в грохота на водата.