— … Полицай?
Кресги осъзна, че детективът му говори.
— Да?
Нийл разтвори схема на хотела.
— Погледни тук.
— Откъде имаш това?
— Нашият специален екип за бързо реагиране разполага с планове на всички хотели в града. На авто- и жп гарите, както и на повечето административни сгради.
Това изглеждаше добра идея. Може да я предложи на Корд.
— Добре, той е ей тук вътре. Стая 258. Няма друга врата. Но какво е това нещо тук?
Един от другите полицаи каза:
— Там има микровълнова печка и малък хладилник. Тръби. Мивка от неръждаема стомана. Не можем да използваме куршуми с метална обвивка заради улицата от другата страна.
— Колега?
Кресги рече:
— Мисля, че не бива да му даваме никакво предупреждение. Никакъв газ или гранати. Разбиваме вратата и бързо нахълтваме, преди той да започне да стреля. — Беше гледал това в един филм с Мел Гибсън. Добави: — Ако това е съгласно изискванията.
Нийл каза:
— Звучи ми добре, колега. Хайде да…
— Сержант — обади се младият полицай на радиоапаратурата, — той се измъква! Излезе от стаята и сега се движи към Истуд. — Той се заслуша за момент в слушалките и после предаде на Нийл и Кресги: — Съобщение от екипа на тактическото наблюдение за нас. Те са на три преки разстояние. Започват да се разгръщат.
— Онзи накъде се е запътил? — попита детективът.
— Към реката. Пеша. Взел си е куфара. Движи се бързо.
Кресги рече:
— На какво разстояние е оттук?
— На една пресечка.
— Тогава да вървим да го пипнем.
Нийл нахлузи синьо кепе, на което пишеше „полиция“.
— Тактическото наблюдение казва, че той е изчезнал. Свил е встрани, преди да стигне до моста — към ония стари складове надолу край реката. Предполагат, че е тръгнал на север.
Вратата на микробуса рязко се разтвори и Кресги присви очи срещу заслепяващата светлина.
— Накъде?
— След мен. — Нийл хукна по улицата. Притичаха край изоставен терен, обрасъл с буренак и осеян с ръждясали метални вехтории. Кресги виждаше цяла редица от складове на един и два етажа. Повечето бяха занемарени.
Чудесно скривалище за един беглец.
Чудесна позиция за един снайперист.
Спирачките на камионетка изскрибуцаха наблизо. Оттам скочиха пет полицая от специалния екип. Дочуха се командите:
— Зареди оръжието. Зелената група се разгръща на юг, синята — на север. Плътно край реката. Давай!
Нийл се спря пред първата сграда.
— Колега?
Кресги го погледна и видя, че той сочи към пистолета на Кресги, който все още бе в кобура си.
— О. — Кресги щракна закопчалката и измъкна пистолета. Зареди го и плъзна показалеца си покрай цевта. Почувства как в гърдите му нахлу мигновен изблик на енергия.
Нийл посочи към себе си и после надясно. Кресги кимна и сви в противоположната посока, към реката. След минута той се озова в дълга тясна уличка, по която минаваха ръждясали релси от теснолинейка. Навсякъде се виждаха стотици тъмни входове, прозорци и товарни пристани.
— О, божичко — въздъхна той и прескочи малка каменна подпора, навлизайки в опасната зона.
Първите пет сгради бяха същински ад. Той се въртеше, приведен ниско, насочваше пистолета към сенки, чували с боклуци и кепенци. После, след като стигна толкова далече, без да бъде застрелян, Кресги стана по-смел. Гилкрист не искаше да бъде хванат в капан. Единствената му цел е да се измъкне. Той не би се напъхал в затворен склад.
Макар че Кресги го откри тъкмо в един склад.
Полицаят влезе в огромно изоставено пространство. През изпочупените прозорци на покрива се процеждаха разкривени слънчеви лъчи.
И ето го мъжът, когото той търсеше. На по-малко от петдесет фута, скрил се зад стар котел. Не държеше оръжие, а само един овехтял куфар. Изглеждаше благ и мъничък до огромния казан, дребен мъж, рус, бледен и неспокоен. На Кресги му хрумна мисълта, че всъщност сега за първи път човек, свързан с разследването, вижда Лион Гилкрист. Не го съзираше много ясно; светлината бе слаба и разсеяна.