Това е същинска мистерия за Корд, всички тия разкази за вълшебни видри, летящи орли, джуджета и сияйни магьосници. Библиотеката на Корд съдържа предимно книги по лов и риболов. Животните, за които той чете, са вълци, мечки гризли и проклетата хитра пъстърва, дето отбягва и най-сполучливите изкуствени мухи. Те не носят авиаторски шапки и водолазни костюми и не организират гощавки в хралупи на дървета, нито пък изпълняват някаква музика при пълнолуние.
Той решава, че дъщеря му ще стане кинорежисьор, чиито филми той няма да ходи да гледа.
Но той може да похвали работата й, което и прави, гледайки захласнато как тя се надвесва напред и пише с несръчна елегантност.
Корд се вглежда в похватите й. Тя пише букви и думи с показалец върху дланта си, проследява буквите по разсипана сол върху масата, къса листчета, съдържащи по една дума или на части от думи и ги гледа съсредоточено. Самият Корд е забравил как се наричат отделните части от думи. Май срички. Въпреки че правописът й все още се нуждае от много усилия, нейната самоувереност блика отвсякъде. Никога не я е виждал така да се забавлява. Той поглежда първата страница от тънката купчинка листове, които Сара е изписала с печатни букви.
МОЯТА КНИГА
ОТ САРА РЕБЕКА КОРД, ЧЕТВЪРТОКЛАСНИЧКА
ПОСВЕТЕНА НА Д-Р БРЕК МОЯТ УЧИТЕЛ
Корд се взира в това няколко минути, чудейки се дали няма да се появи ревност. Не се появява.
Когато тя свършва, Корд тръгва да излиза. За момент я гледа, после се протяга напред и внезапно я прегръща силно. Това я изненадва, харесва й и тя възторжено отвръща на прегръдката. Корд не казва на дъщеря си, че сложното чувство на благодарност, което го изпълва, е само отчасти за нея.
12.
Един офицер от Отдела по демографска статистика в полицейското управление на Фицбърг бе направил откритието.
Той проверяваше отпечатъците от телата при последните смъртни случаи от местопроизшествия и ги сверяваше с тези на известни углавни престъпници (с висящи заповеди за задържане) и беше в края на работната си смяна, затова доста по-дълго време от обикновено му бе нужно, за да открие засечката. Той отбеляза заключението си на съответния формуляр и се канеше да го пусне във вътрешноведомствената поща до детективския отдел, когато забеляза, че тялото трябваше да бъде откарано малко по-късно същия ден.
О, господи.
Той неохотно набра телефона на суперченгето страхотния детектив Франклин Нийл.
— Детективе? Обажда се Голдинг от отдел „Демографска статистика“.
— Да, Голдинг, какво имаме в дневния ред?
Раз, два, три, четири…
— Има погрешна идентификация на починалия, когото сте изпратили в моргата преди два дни.
— Погрешна идентификация? — изръмжа Нийл. — Да чуя, офицер.
— Разполагахме с предварителна идентификация от лични вещи и от някакъв външен полицай, нали?
— Да, точно така. Починалият беше обвиняем по две убийства.
Приятелчето беше наистина голям хитрец.
Я ми кажи, глупако, лъскаш ли си медалите всяка вечер?
— Да — рече Голдинг, — но отпечатъците, изпратени от следователя, отговарят на престъпник, за който има издадено съдебно постановление. Еди Скавело. Два пъти незаконно притежание на оръжие, една кражба с взлом и десет укривания на крадени стоки. Досието му е пълно с подобни изпълнения.
— Сигурен ли си?
— Деветдесет и осем процента.
Последва мълчание. Нийл каза:
— Добре, направи ми една услуга, изпрати съобщението за погрешна идентификация по факса до окръг Харисън и до Ню Лебънън. Шерифските служби.
— Ами че в Ню Лебънън имат ли факс?
— Офицер — рече Нийл, — според указанията трябва да има поне един във всеки град…
Това беше на майтап.
— … с над пет хиляди души население.
— О, точно така. Доволен съм, че ми напомнихте. До кого?
— Уинтън Кресги от окръжната служба, Уилям Корд в Ню Лебънън. Това са полицай Кресги и детектив Корд. Запиши си ги и гледай да не ги объркаш.
— Не, сър. Обещавам.
— И приложи обяснителна бележка — отбележи го „спешно“ — и им кажи, че изглежда тяхното момче Гилкрист все още вилнее на свобода. Моите поздравления за добре свършената работа, офицер.