— Познавате ли лично доктор Брек? — попита той.
— Защо, какъв е проблемът?
— Познавате ли го?
Тя млъкна за момент явно раздразнена, но сигурно усети напрежението. Каза:
— Не. Обаче на няколко пъти съм разговаряла с него за курса на лечение на Сара.
— Дали е възможно да не е бил Брек човекът, с когото сте разговаряли.
— Искате да кажете, че е бил измамник ли? О, не мисля така. Той като че ли знаеше много неща за вашата дъщеря. Сега, като се замисля, всъщност той бе доста осведомен за цялото ви семейство, детектив.
— С какво се занимава татко ти днес? — попита доктор Брек.
— Не знам. На работа е, струва ми се.
— Ти обичаш ли своя татко?
— О, да. Разбира се.
— А майка ти обича ли го?
— Разбира се. Така мисля.
Доктор Брек шофираше бързо. Пейзажът наоколо препускаше, сякаш Сара бе яхнала „Достигащия Облаците Орел“. Един обор първо беше червена точица в далечината, след това стана червена топка и накрая огромен червен кит, а после изчезна зад тях като мечта.
Доктор Брек намали скоростта и навлезе в алеята за колежа. Той сви към един участък, където бе по-пусто и имаше повече дървета, отколкото сгради. Сара успя да прочете поне един надпис. Одънски университет. Тя не разбираше думата „университет“, но я бе запомнила, защото точно там работеше доктор Брек и това я правеше изключително важна.
— Харесват ми тези сгради — заяви Сара. Те й приличаха на замъци — само че без големи порти, подвижни мостове и езера около тях. Някои дори имаха назъбени стени отгоре като във филма „Робин Худ“ (стария „Робин Худ“, добрия), където стояха войниците на шерифа и стреляха с арбалети към звездата, наречена от нея „Ароу Флин“. В книгата на Сара имаше две истории за замъци.
Доктор Брек караше мълчаливо. Изглеждаше потънал в мисли и тя не искаше да го безпокои, но се опита да прочете табелата пред сградата, край която минаваха. Тя не успя и го попита за думичките.
— Пише „Институт за специализация по педагогика“ — отвърна той. — Прочети другата табела ей там.
Тя смръщи вежди.
— „Факултет“. О, о, това мога да го прочета. И „филологически“.
— Хубаво — рече той. — „Филологически факултет“.
— Получих си обратно последния разказ от доктор Паркър — каза Сара. — Може ли днес да го прочетем?
— Ако желаеш.
— Той ми е любимият. Разправя се за един вълшебник, когото видях край езерото Блакфут Понд. Той живее в гората зад моята къща. Наблюдава често къщата. Много време ми трябваше, докато го напиша. Исках да е съвсем точно. В този разказ е и Достигащия Облаците Орел и…
С внезапно любопитство доктор Брек запита:
— Този вълшебник е в твоя разказ ли?
— Аха. Разказът се казва „Слънчевият човек“. Така се нарича той.
— И значи си го видяла край Блакфут Понд? Кога?
— Една сутрин. Миналия месец, струва ми се. Той беше и зад къщата.
— Как изглежда?
— Никога не съм го виждала отблизо. — Сара отметна кичур коса от лицето си. — Знаете ли, доктор Брек, исках да помоля Слънчевия човек да ме направи умна, само че ме беше страх. Но мисля, че той разбра това. Нали той ви изпрати при мен.
— Така ли мислиш? — Доктор Брек насочи колата към един празен паркинг до безлюдна сграда. Удари спирачка. Тя посегна да си отвори вратата, но преди да вдигне ръчката, доктор Брек докосна ръката й. — Не, Сара. Почакай една минутка.
Тя изпълни молбата му.
Корд се втурна към входната врата. Каза на Том:
— Том… — Гласът му потрепери и той си пое дълбоко дъх, за да се успокои, и пак започна: — Мисля, че мъжът, който е идвал тук през изминалия месец, Брек, струва ми се, че той е Гилкрист.
— Какво?
— Сега няма да обяснявам. — Той се обърна към Даян: — Кога тръгнаха двамата със Сара?
Тя отвърна през сълзи:
— Преди половин час.
Къде са те, къде биха могли да отидат?
Къде е отвел дъщеря ми?
— Щяха да ходят в колежа.
— Кой колеж?
— В Одън. Да правят някакви тестове. О, Бил. — Тя ридаеше и стискаше истерично възглавницата. — Той каза, че ще я снима на видео. Имал камера…
Корд нареди на полицая:
— Предай сигнал за обща тревога. Щатска и федерална. Съобщи, че има отвличане в момента и да се действа предпазливо. Провери първо в Одън, но щом е убил Оукън тази сутрин… — Това доведе до нов стон откъм Даян. — … съмнявам се дали сега е някъде около колежа.