— Е, изненадан съм, детектив Корд.
— Искам да знам къде е тя. — Гласът на Корд потрепери. — Искам веднага да разбера това.
— Разбира се, че искаш.
— Сара! — извика Корд, поглеждайки към стълбище, което водеше към втория етаж.
— Тъкмо си мислех за тебе — благо рече Гилкрист. — Ще се изненадаш, като научиш колко често си в моите мисли. Почти толкова често, колкото и аз съм в твоите, предполагам.
Корд пристъпи напред, вдигнал пистолета си срещу гърдите на Гилкрист. Професорът сведе поглед към оръжието, а после пъхна ръце в джобовете си и заразглежда Корд, сякаш детективът беше буболечка, пропълзяваща последната си обиколка в стъкленица с цианид. След това попита:
— Как е синът ти, детективе?
В очите на Корд нещо трепна, докато се вглеждаше в лицето на Гилкрист.
— Все още обича да кара колело, нали? Въпреки опасностите.
— За какво говориш?
— И чух, че отишъл да поплува. Музиката, която тези младежи слушат…
Опитва се да ме изкара от търпение. Спокойно, запази спокойствие.
— Самоубийство чрез удавяне. Това беше нещо уникално за него. В песента, струва ми се, се споменава за бръсначи и бесилки… Алитерация, подходяща за юношеска поезия.
— Какво общо си имал с това? — Корд стисна още по-здраво пистолета и го обхвана ужасното чувство, че не може да се владее. В ушите си чуваше бучене от силно напрежение. Той завъртя дулото към професора, чието лице едва забележимо трепна, но иначе си остана безучастно. За малко да го блъсне с цевта. — Бих могъл да те убия…
Гилкрист каза бавно:
— Предполагам, не познаваш творчеството на Пол Верлен. Френският поет символист? Не, разбира се. Намирам поезията му за разкошна, но ми се струва, че и той е страдал от същия проблем като теб. Отвън се държи като стоик, а отвътре бушуващ. Опитал се да убие своя близък приятел Рембо в пристъп на ярост. Завършил като негоден пияница. Но ако не бяха психозите му, светът нямаше да разполага с поразителните му творби. Елементът на компенсация е удивителен — компенсация, която твоята малка Сара демонстрира така добре.
Корд дишаше напрегнато. Почувства, че се задушава. Той сграбчи Гилкрист за яката и притисна дулото до ухото му.
— Ах — рече Гилкрист с кадифен глас, — спомни си за нея. Спомни си за Сара. Нашият разговор не трябва да бъде помрачаван от гняв и така да забравим, че единствено аз зная къде е тя.
Корд блъсна Гилкрист и отстъпи назад. Избърса устата си с ръкав. Почувства, че всъщност самият той е притиснат до стената, а Гилкрист си играе с него.
— Детективе, ти непрекъснато грешиш за човека, с когото си имаш работа. Аз не съм гангстер, който се е барикадирал в някоя бакалия. Твоите понятия за интелигентност те нареждат в доста ниска категория. Аз съм различен по природа от хора като Джени Гебън, като теб, сина ти, твоята Сара и твоята красавица Даян.
— Започнах да проявявам интерес към теб и твоето семейство още от сутринта след смъртта на Джени. Видях дъщеря ти при езерото, след като ти бях оставил първата си бележка. Тя има прекрасна коса. Слънцето така хубаво изглеждаше върху опънатата й бяла блузка. От миналогодишната мода, а?… Май трябваше да поспрем с онова лудешко пролетно пазаруване в „Сиърс“, нали? Знаеш ли, аз си кореспондирам със Сара още оттогава. Защо си така шокиран, детективе? В края на краищата ти щеше да разбереш. Виждаш ли, точно в това е проблемът, който ме засяга. Ти не си интелигентен, но си упорит — за разлика от останалите ти колеги, които не са нито интелигентни, нито настойчиви.
— Безспорно, можем да те подложим на психоанализа и да изтръгнем някаква причина за тази хронична упоритост. Ти си проспивал нещата един-два пъти, когато е било от голямо значение, нали? Кога е станало? В юношеството ти? Може би по-късно. Каквото и да е станало, ще го изплащаш още дълго време. Бях сигурен, че ще се трудиш неуморно и ето на, натъкна се на мен.
— Сара беше едно чудесно развлечение. Отначало я убедих да избяга от къщи. Когато това не успя, реших да проникна навътре в тила и да отклоня вниманието. Градът търсеше „Лунен убиец“, затова одрах една коза и им я дадох. Ето ви „Лунатик“. И понарисувах разни неща из града с малко от останалата кръв… О, обзалагам се, че стенописите ми са доставили страхотно удоволствие на твоя шеф. Но не и на теб, детективе. Ти продължи да се трудиш упорито, все така прозаично, приближавайки се все по-близо. Трябваше ми по-директна атака. Опитах се да те сплаша, за да се откажеш от случая.