— Гилкрист…
— Моля те. Остави ме да довърша. Тази пролет тя ме заряза. Върна се при оная нейна шибана съквартирантка. „Съжалявам, всичко свърши.“ Е, това никак не ми се нравеше. Не, сър. Нямах намерение да ме захвърли по същия начин, както бе направила със Сейлс или Оукън. „Съжалявам, всичко свърши.“ О, не. Не можех да го изтърпя, макар и от личност с такова поведение. Обадих й се от Сан Франциско. Тя беше твърде малодушна да скъса. Беше твърде страхлива да го направи лично. Цели двадесет и четири часа пламтях от унищожителен гняв. Успокоих се и тогава долетях обратно.
— Купил си билет под друго име. Значи си възнамерявал да я убиеш.
Гилкрист помълча за момент, без да показва изненада или тревога, че това е било известно на всички.
— Има и още нещо. Можеш ли да се досетиш?
Корд кимна.
— Ти си убил Сузан Биаготи и Джени е разбрала.
Професорът изглеждаше явно разочарован, че Корд бе стигнал до този извод. Но все пак продължи невъзмутимо:
— Когато бях в леглото с Джени… — Гилкрист се усмихна на някакъв спомен. — Или когато лежахме заедно във ваната, или пък на кухненския под, често й разправях какво ли не. Така се получаваше при нея. Тя бе просто обезоръжаваща. А ние със Сузан бяхме играли на доста сериозни игрички. Споменах това веднъж пред Джени. Глупаво от моя страна, но го направих.
— Защо уби Сузан?
— Стана случайно. Увлякохме се в играта и аз я удуших.
Корд трепна недоумяващо. Той прошепна:
— Навярно си държал на нея. Обаче така си я наранил, че си я убил. Защо? Толкова ли добър беше сексът?
— Очевидно не и за нея. — Той стрелна Корд с хладна усмивка и добави: — Използвах чук, за да прикрия някои от следите и да заприлича на грабеж.
— Но не си казал на Джени, че си я убил, нали?
— Не, разбира се. — Гилкрист направи гримаса заради глупавия въпрос. — Но тя можеше да свърже нещата. Когато й се обадих от Сан Франциско в неделя и тя ми каза, че скъсва с мен, ние се скарахме. Тя заяви, че се връща при Емили и ако не я оставя на мира, щяла да съобщи на администрацията за студентките, с които съм спал. Е, нашата девица-декан си има една особеност — нейните професори могат да прелъстяват колкото си щат мозъците на студентките, но техните тела са забранена територия. Ако Джени ме издадеше, Ларъби щеше да разбере за Сузан и за мен и щях да си имам проблеми. Върнах се със самолет в Ню Лебънън и помолих Джени да се видим. Казах й, че искам да се разделим с добри чувства. Че съм приготвил книга за нея — за спомен от нашата връзка. Тя се съгласи. Отидохме да се поразходим. Стигнахме до езерото.
— И ти я уби.
— И аз я убих, да. — Гилкрист сякаш се замисли дали има още нещо, което да каже за Джени Гебън, и изглежда реши, че няма. Той добави: — А Сейлс и Оукън ги убих, защото… — Той сключи ръце като че ли бе изчерпал разговора. — … защото бяха мои врагове.
— Онзи полицай в Луисбъро бе също прострелян.
— Много съм доволен за това — искам да кажа, че не си бил ти. Наистина изпитвах известни угризения, че ти ще си първият влязъл. — Той леко кимна с глава.
Корд му рече:
— Ще ти дам един час преднина.
— Има ли някой отвън?
— Само един полицай.
— Значи посещението е неофициално, така ли? — Гилкрист изгледа Корд с известна доза уважение. — Е, добре. Хвърли ей там ключовете си от колата.
— Дойдохме пеша. Не сме с кола.
— Не ме разсмивай.
Корд метна ключовете към средата на пода. Гилкрист ги прибра в джоба си.
— Тя добре ли е?
— Разбира се, че е добре. Завързал съм ръцете и краката й. И съм запушил устата й.
Много хора се задушават от кърпи в устата. Съвсем наскоро бяха получили бюлетин на ФБР по този въпрос. Корд си бе отбелязал факта на едно от своите картончета.
Гилкрист вдигна куфара си. Той каза:
— В мазето. — Тръгна към вратата и я отвори. Спря се преди стълбището и щракна електрически ключ.