Корд извика:
— Сара! Татко е тук.
Нямаше отговор. Гилкрист рече нетърпеливо:
— Има кърпа в устата. Нали ти казах.
Корд извади белезниците си и се приближи към Гилкрист.
— Сложи едната част на дясната си китка, а другата на онази радиаторна тръба ей там.
— Не. Споразумяхме се.
Корд каза:
— Давам ти дума, че ще имаш един час. Но първо трябва да взема дъщеря си. Или ще те убия веднага на място.
Гилкрист втренчи поглед в очите на Корд.
— Може би си прав, детективе. Добре. Последвай ме. Трябва да ти покажа. Трудно е да се намери.
— Не. Ти оставаш тук.
Професорът сви рамене и каза:
— Трябва да тръгнеш наляво при стълбището, после направо по един коридор и след това…
Корд му подаде белезниците.
— … ще изкачиш няколко стълби. Няма защо да се безпокоиш. Тя е добре. Съвсем добре. — Гилкрист говореше като педиатър, който току-що е излекувал дете от някаква треска.
Корд подуши миризмата на мъжа; вонеше на вкиснато, стари дрехи и пот. Изведнъж осъзна колко близо бяха един до друг.
Гилкрист се пресегна за белезниците и хладнокръвно сключи дългите си пръсти около китката на Корд, забивайки нокти в плътта му и се хвърли заднешком надолу по стълбите, като повлече Корд със себе си.
Детективът безуспешно се опита да се хване за парапета. Пистолетът изгърмя и куршумът се заби в стената. Двамата се затъркаляха по дървените стълби с остри ръбове. Разнесе се силен тропот. Корд усети как изпука лявата му китка. Пистолетът изхвърча от ръката му. Чу се страхотен грохот, когато главата му се тресна в разнебитения парапет и последва ново изщракване на става, навярно от крак или ръка на Гилкрист.
Двамата се търкаляха на кълбо по стъпалата и после се стовариха върху бетонния под, където останаха, сгушени един в друг, като любовна двойка в студено зимно утро.
В тясното и тъмно мазе около тях имаше ръждясали инструменти, малко въглища, няколко кутии с боя. И никаква друга жива душа.
Уинтън Кресги се бе подпрял до багажника на зеления понтиак, проснал се по очи в позиция за стрелба. По същия начин той връзваше елена върху покрива на своя олдсмобил, когато се прибираше вкъщи от лов. Набраздената ръкохватка от „Ремингтън“-а се бе отпечатала върху пръстите му. Миришеше му на смазка. Струваше му се, че Корд вече прекалено дълго стои вътре в къщата.
Тогава чу изстрела. Кратко изплющяване откъм къщата и прозорците на приземния етаж за миг издрънчаха от гърмежа.
Отпред или отзад, отпред или отзад?
По дяволите, избери едното.
Кресги стана, поколеба се и после изтича през пустеещата поляна и се втурна през отворената входна врата.
— Бил! — изкрещя той и в отговор един ръжен го улучи край окото и разкъса шест инча от бузата му. Той падна лошо назад. Пушката гръмна и голям къс от дървената облицовка експлодира под въздействието на силния изстрел. Топла кръв шурна към окото и устата му и пред погледа му се мерна разкривената фигура на Гилкрист, който, накуцвайки, се мъчеше да се докопа до падналата пушка. Дясната ръка на професора бе подута и потъмняла и той също бе с окървавено лице.
— Бил! — извика Кресги, плюейки кръв.
Гилкрист вдигна пушката и я насочи към лицето на Кресги. Полицаят се претърколи и се опита да се измъкне. Чу сумтенето на Гилкрист, докато дърпаше спусъка и тогава осъзна, че има изстрелян патрон в гнездото. Кресги се замоли онзи да не разбира достатъчно от оръжие, за да не зареди с нов куршум.
Той чу двойното прищракване на плъзгача напред-назад и тупването на старата гилза върху верандата.
— Не — изстена Кресги, търсейки пипнешком автоматичния си пистолет. Беше изпаднал от кобура и той не можеше да го открие. Пропълзя още няколко инча и се притисна до железните перила. Почувства ледения допир от цевта на пушката върху гърба си.
Последва гърмеж.
После още един и още един. Гилкрист политна напред, притискайки гърдите и стомаха си, където го бяха простреляли куршумите на Корд. Пушката падна върху Кресги, който в моментната си слепота я грабна и насочи към гората. Гилкрист падна на колене, а след това се строполи на земята.
Около Уинтън Кресги настана мъртва тишина, която след миг бе нарушена, смущавайки облекчението на полицая: това беше гласът на ридаещия Корд:
— Сара, какво направих с теб, какво направих?