15.
Той вървеше с несигурни крачки, препъвайки се във високата трева и жилавите коренища. Гласът му бе прегракнал от виковете: „Сара, Сара?“. Изплашени птички се разхвърчаваха от гнездата си, когато той залиташе край тях. Понякога той чуваше ехото от собствените си отчаяни вопли, което за момент подхранваше фалшива надежда.
Беше навехнал китката си при падането по стълбите, но отказа лечение и веднага хукна навън да търси своята дъщеря.
Или да търси това, което започваше в отчаянието си да мисли: тялото на дъщеря си. Нямаше я никъде из цялата къща или гаража.
Тласкан от ужаса на загубата, с объркан ум, Бил Корд претърсваше щателно петте мъчителни акра около къщата — преплетени дървета, цели дюни от борови иглички, два дълбоки кладенеца и много пръст, достатъчно мека за плитък гроб. Уинтън Кресги, целият в шевове и силни болки, обикаляше из същото пространство. Също както и Корд, той се боеше да не открие купчинка разкопана пръст. Не можеше дори да си представи да донесе такава вест на бащата; въпреки това той търсеше като обезумял. Включиха се и други полицаи, дори и Ланс Милър, който дишаше трудно под еластичния бинт, опасващ ребрата му. Джим Слоукъм и двама полицаи от Ню Лебънън, чието дежурство бе приключило и които трябваше да си бъдат у дома при бирата, жената и телевизора, също претърсваха неприветливата околност.
Корд вървеше зашеметено през тревата и шибащите го клонки. Проправяше си път сред храсталаците с човешки ръст. На едно място се препъна на коварно скрита бодлива тел и разкървави здравата си длан, за да спаси лицето си. Всяко розово петно по земята, зърнато през буренаците, беше източник на агония, както и всеки далечен лай на куче или глухото обаждане на някой бухал. Веднъж Корд извика силно, втурвайки се през високата трева към нещо, което се оказа бежова торба, пълна с празни бутилки и кутии.
— Сара, Сара? — шепнешком зовеше той, продължавайки през група дървета към скоро изорана нива.
Към седем часа слънцето е вече ниско над хоризонта и сенките от дърветата са станали дълги. Бил Корд е седнал на малко хълмче от сбита пръст, покрито с глухарчета, коча билка и млечка. Останал е без глас, както и без сили. Той протяга ръка и като обезумял гали нежно едно жълто листо. Смята, че трябва да претърсва полето, но знае, че е безполезно. Нищо не може да направи, нищо, освен да седи и да скърби по дъщеря си и по друга една загуба, защото смъртта на Сара мрачно и жестоко ще отрови техния съвместен живот с Даян и с Джейми. Сега между тях тримата завинаги ще има забит клин.
Докато той бе търсил, надеждата бе единственото, което го крепеше на крака, а сега и тя също е изчезнала.
Той седи като парализиран десет минути, после вижда как полицейска кола се поклаща по неравната земя към него. Кара я предпазливо Ланс Милър. Тя спира край един склон. Вратата се отваря. Слиза Даян.
След нея слиза и Сара.
Корд се изправя развълнувано и пристъпва напред. Той силно притиска момичето в обятията си. „Миличка, миличка, миличка!“, вика той. Неговата емоционалност започва да я смущава и той се опитва да изглежда безгрижен. После настъпва замайване, което не е имитация. Той силно се смее и стиска ръката й.
Даян обяснява, че Сара е дошла тичешком по шосето до вкъщи преди двадесет минути. Тя шепне на Корд:
— Много е потресена. Видяла как Гилкрист напада Бен, побягнала и се скрила в колежа. После се прибра у дома пеша. — Корд вдига тревожно вежди и Даян отгатва въпроса. Изрича само с устни: — Тя е добре. Изобщо не я е докосвал.
После кима към линейката, паркирана на алеята към входа на Гилкрист.
— Дадоха й хапче, за да се успокои. Нали, скъпа?
— Спи ми се, мамо.
Въпреки че има поне хиляда въпроса, които Корд иска да зададе, той знае, че не бива да обсъжда това с дъщеря си. Той казва:
— Почти е време за вечеря. Хайде да се прибираме у дома и да запалим барбекюто, а?
— Добре, татко. Ръката ти е наранена.
— Дребна работа.
Те тръгват към доджа в това празнично настроение, но тежестта на събитията е прекалено голяма за Сара. Тя се взира в къщата на Гилкрист, сякаш гледа приятел, който я е предал. Въпреки че разстоянието е значително, Корд внимателно застава между нея и къщата, да не би случайно тя да види кръвта.
— Той нарани доктор Брек, татко. Слънчевия човек нарани доктор Брек. Смятах го за мой приятел.
— Всичко е наред, скъпа. Ти ще се оправиш.