Заместник-деканът Рандолф Ръдърфорд Сейлс взе листчето от асистента. Той позна изящните драскулки на декан Ларъби, така характерни за нея, както и безапелационните й слова, призоваващи го незабавно да отиде в кабинета й.
Настъпи тишина. Той усети, че се е втренчил някъде извън листчето, в едно мастилено петно върху катедрата.
— … Във Вашингтон, откъм югоизточната страна на „Пенсилвания авеню“ били разположени десетки публични домове — място, където, мисля, че се намират канцелариите на доста конгресмени…
Сейлс бе в типичната си поза: подпрял се с две ръце на катедрата, надвесен напред. Сейлс поддържаше класически професорски вид, размъкнат, разсеян, облечен в туид, като парадираше с този стил напук на изисканата конфекция на „Брукс Брадърс“ (излязъл от мода на Уолстрийт, но актуален в Кеймбридж, Хайд Парк и Мичиганския университет). Имаше жълтеникава коса, оставена буйно да расте, и щом някой кичур паднеше върху лицето му, се усмихваше като завеян учен, какъвто никога не е бил.
— … И още по-удивително, документирани са стотици случаи на жени, които, преоблечени като войници, са обикаляли между мъжете, за да доставят сексуални услуги срещу заплащане. Може би оттук е възникнал изразът „военна повинност“…
Тези пикантерии звучаха лекомислено, но студентите, които се бяха редили на опашка от шест часа сутринта в деня на записването, за да бъдат включени в курса по „Гражданската война и сто години след нея“, ги обичаха. Сейлс се бе трудил упорито, усъвършенствайки лекторските си умения. Нищо не бе така важно за него, както предаването на знания. Той бе назначен на постоянна длъжност на трийсетгодишна възраст, две години след публикуването на докторската му дисертация и една година след като книгата му „Икономиката на свободата“ получи ласкави отзиви в „Таймс“ и започна своето рекордно шестмесечно класиране като номер едно в препоръчителния списък на Националната асоциация на историците.
— Докато войната, за която янките и републиканците искрено вярвали, че няма да трае и шест месеца, се проточвала все повече и повече, моралните устои на подчертано протестантските и предимно евангелистки армии съвсем се прокъсали…
По-проблематична беше втората длъжност на Сейлс като заместник-декан, която никак не му се нравеше. Но той бе достатъчно вещ, за да знае, че не може да оцелее завинаги без бремето на административните задължения, и доста борба бе водил, за да преодолява опърничавите академични вътрешни ежби. Нещо повече, научната му област бе Гражданската война и нима имаше по-добра метафора от това за хората в един колеж? Той бе като Грант3, повел войски, преследвайки една тайфа от весели генерали — тоест студенти — които твърде много пиеха и развратничеха (или които шумно ругаеха пиянството и разврата), докато той някак си успяваше да води война. И подобно на Грант, Сейлс случайно зае високия си пост в най-трудното време в историята на това заведение.
— … Но едва след решителните два разгрома — при Гетисбърг и Виксбърг — войските на Юга прегърнали с жар сектантството на фундаментализма…
Топъл пролетен ветрец нахлу през огромните прозорци на залата, които бяха толкова високи, че можеха да бъдат отваряни и затваряни само чрез дванайсетфутов прът. Аудиторията беше наполовина празна. Сейлс се почуди каква е причината за слабото посещение и погледът му падна на едно определено празно място, заобиколено от цяла група други празни места.
А, да, панихидата.
Той нямаше сили да отиде на нея. Тук беше единственото място, където изобщо можеше да бъде.
Камбаната — не електронен вопъл, а старомодно хлопване по стомана — започна да бие и Сейлс освободи студентите. Той остана на катедрата, докато всички се разотидат, и отново прочете бележката на декана. После и той излезе, потегляйки към администрацията по широкия тротоар, от едната страна на който бяха сградите на колежа, а от другата се намираше квадратният вътрешен двор от пет акра.
На втория етаж влезе в голямо преддверие. Там седеше само секретарката, с която доста отдавна бе имал любовна връзка. Смътно си спомняше гърди, приличащи на тлъсти палачинки.
— О, чухте ли? Професоре? Една студентка е била…
Без да отговори, той кимна и мина край нея към просторния вътрешен кабинет. Затвори вратата и седна в едно от тъмночервените кожени кресла срещу бюрото на декана.
3
Ю. С. Грант — генерал и герой от Гражданската война в САЩ, по-късно станал и президент. — Бел.пр.