Корд бе освободен от задължението да заучи радиокодовете и сега завеждаше това, което Слоукъм нарече отдел „Углавни престъпници“, идеята за който му бе хрумнала, след като една вечер бе гледал „Издирват се в Америка“13. Нещата обаче вървяха мудно, като единственият углавен престъпник в момента бе Дел Тъкър, фермер от Ню Лебънън, който незаконно ползваше автомат AR-15 и когото бяха чували да го пробва срещу гризачи. Корд смяташе, че това е по-скоро федерално нарушение и защо трябваше да се безпокои? При това самият Корд си имаше проблеми с гризачите.
Уинтън Кресги бе получил тежки задачи от Хамърбек Елисън. Тъй като бе нов, му възложиха едномесечно дежурство по контрол на скоростта в покрайнините на окръг Харисън. Корд му каза, че не всички задачи могат да бъдат ефектни.
— Хич не е честно — мърмореше Кресги. Седнал на бюрото на Корд в шерифската служба на Ню Лебънън, той сега разглеждаше рапорта по разследването. — Значи Гилкрист е долетял обратно тук в деня преди убийството на Джени… — Той говореше на себе си, представяйки си нещата. — Купил си е билет под друго име.
— Трябваше да проверим пътниците, документите им и начина на плащане. Информацията е била там.
Кресги рече:
— Изглежда, човек не може да се сети за всичко.
Корд се позамисли.
— Вярно, не може. Но трябва.
— Да долети обратно чак от Сан Франциско? — размишляваше Кресги.
Корд продължи:
— И той просто е останал в Ню Лебънън. Наел е оная къща в гората, където го открихме. Наел я е за един месец и се е спотайвал. Когато се е обаждал по телефона, е обяснявал, че звъни от Сан Франциско и хората са му вярвали.
— Ти как откри това?
— Не съм го открил. Просто се досетих. От това, което той ми каза. Най-добрият източник на информация при убийство е самият престъпник. Запомни това.
— Ще го запомня.
— Мисля, че той е смятал да остане там известно време и после да се появи, сякаш се е върнал от конференцията. Но в онази първа сутрин той навярно е видял Сара в гората. Решил е да я използва, за да стигне до мен. Нея, а също и Джейми.
— Как?
— Заплахите му срещу Сара биха могли да ме спрат. Или ако нещо се бе случило с децата, аз нямаше да бъда в състояние да разследвам. Спомни си, нали всички останали търсеха Лунния убиец. Т. Т. Евънс и аз — и ти също — търсехме някой като Гилкрист. Той е знаел това. Аз бях този, който той е трябвало да спре. Едва ли е бил Рибън.
— Или „страшния“ Слоукъм — прошепна Кресги. — В къщата, където ти го застреля, той ти е заявил, че Сара е в ръцете му. Защо го е казал?
Корд направи гримаса.
— За да постигне това, което и направи: да вземе връх над мен. Не постъпих особено умно. Изобщо не ми бе минало през ум, че тя е избягала. Аз влязох вътре и най-напред го попитах къде е тя. Това му даде известно предимство и той се възползва дяволски добре от него, като се има предвид, че той в момента си измисляше нещата. Просто си играеше с мен. Разтревожи ме доста, а после ме успокои, като каза, че Сара е здрава и читава, и започна да разказва защо е убил Джени. По този начин отвлече вниманието ми.
— А кой е този Брек? — Кресги хвърли поглед към рапорта.
Е, това е вече въпрос към теб.
— Тъкмо бях говорил с него. Беше частният учител на Сара. Всъщност нищо повече. Брек прочел част от книгата на Сара за вълшебника, който наблюдавал нашата къща. Разпитал я по-подробно и разбрал, че тя не си е измислила тази история. Предположил, че това е мъжът, оставял заплахите, и следователно той е убиецът.
— Защо не ни го е казал преди това?
— Просто защото прочел проклетото нещо пет минути преди Гилкрист да го накълца.
И два дни след като аз бях прочел същата история.
— Този Брек се е появил не когато трябва и не където трябва — заяви Кресги.
— Би могло и така да се каже.
Но на Корд му бе съвсем ясно, че има много повече проблеми, свързани с Брек. Но те нямаха нищо общо с Гилкрист или разследването и се налагаше много да се мисли и още повече да се говори, преди Корд да измисли какво да прави по въпроса с Бен Брек — ако изобщо можеше нещо да стори. А личността, с която той трябваше да поговори по този въпрос, е, тя нямаше особено настроение за разговор.
13
„America’s Most Wanted“ — телевизионно предаване за разкриване на престъпления с помощта на зрителите. Всеки, който сметне, че е разпознал отдавна търсения убиец, бърза да се обади на посочен телефон. — Бел.пр.