— И откъде знаеш това? — запита го сенаторът.
— Просто си го спомням. Резултатът винаги си е двайсет и едно в компютъра. Проверявал съм го много пъти.
— Това не означава, че винаги ще бъде обаче, нали? — погледна го сенаторът.
— Може би не — промърмори Об. — Аз не съм математик. Но винаги получавам правилния отговор, виждате…
— Карай нататък.
— Седем по три е двайсет и едно, така че аз записвам двайсет и едно. След това едно по три е три, записвам и това три под двойката в числото двайсет и едно.
— Защо под цифрата две точно? — запита сенаторът Брант тутакси.
— Защото… — Об погледна безпомощно към своя благодетел с надеждата да получи подкрепа от него. — Трудно ми е да обясня…
— Ако приемете неговата работа до този момент, можем да оставим детайлите на математиците — намеси се Шуман.
Бранд се усмири в следващия миг.
— Три плюс две прави пет — продължи Об, — така че двайсет и едно става петдесет и едно. Сега оставяме това за известно време и започваме наново. Умножаваме седем по две, това е четиринайсет, след това едно по две е две. Записваме това и го добавяме към трийсет и четири. Сега ако прибавим трийсет и четири под петдесет и едно по този начин и ги съберем, получаваме триста деветдесет и едно и това е отговорът.
Настъпи неочаквано мълчание, което след миг бе нарушено от генерал Уайдър:
— Аз не вярвам на това. Той ни разказа тези бабини деветини, измисля числа и ги умножава, добавя ги едно към друго по този и онзи начин, но аз не вярвам във всичко това. Прекалено сложно е, за да бъде нещо друго освен измама.
— О, не, сър — изпоти се от притеснение Об. — То само ви изглежда сложно, защото не сте го правили. Всъщност правилата са съвсем прости и се прилагат към всички цифри.
— Към всички цифри, я-а-а? — възкликна генералът. — Давай тогава — той извади своя собствен компютър (един строго стилен модел GL) и започна да натиска цифрите напосоки. — Напиши на листа пет, седем, три, осем. Това означава пет хиляди седемстотин трийсет и осем.
— Да, сър — Об обърна нова страница от бележника си.
— Сега (генералът натискаше яростно клавиатурата на компютъра си) — седем, две, три, девет. Седем хиляди двеста трийсет и девет.
— Да, сър.
— А сега умножи тези две числа.
— Това ще отнеме малко време — каза с разтреперан глас Об.
— Имаш време — каза генералът.
— Давай, Об — ободри го Шуман.
Об се приведе отново и започна да пише. След миг си взе още един лист хартия, после още един. Генералът погледна циферблата на часовника си в един миг и след това устреми поглед в Об:
— Върви ли ти в магията, техниче?
— Почти свърших, сър. Ето това е, сър. Четирийсет и един милиона петстотин трийсет и седем хиляди триста осемдесет и две — Об показа надрасканите цифри.
Генерал Уайдър направи кисела гримаса. Той натисна клавиша за умножение и зачака вихрушката от цифри да спре. След това се вгледа в резултата и избъбри удивен:
— Велика Галактико, това приятелче има право…
Президентът на Земната федерация изглеждаше твърде измършавял в самотния си личен офис и си позволи един кротък, меланхоличен израз да завладее чувствените черти на лицето му. Денебиянската война, която в началото бе енергична и доби голяма популярност, се закучи в протяжно и болезнено повторение на маневри и контраманеври. Тогава сред хората от Земята започна да се надига сериозно недоволство. По всяка вероятност то се бунеше също и в Денеб.
И сега конгресменът Брант, главата на толкова значимия Комитет по военните кредити, весело и спокойно декламираше някакви безсмислици по време на своята половинчасова среща.
— Смятане без компютър — не издържа в един миг нетърпеливият президент. — Това е противоречие в терминологията.
— Смятането — каза сенаторът — е само система, която оперира с данните. Може да го прави както машина, така и човешкият мозък. Позволете ми да ви дам един пример — използвайки онова, което бе научил наскоро, той изчисли няколко суми, докато президентът неочаквано за самия себе си започна да изпитва интерес към заниманията му.
— Това винаги ли върши работа?
— Всеки път, господин президент. Съвсем просто е.
— Трудно ли е за заучаване?
— Отне ми една седмица да й хвана цаката. Мисля, че вие ще се справите по-бързо.
— Ами — замисли се президентът — това е една интересна салонна игра, но каква е ползата от нея?
— Каква е ползата от новороденото бебе, господин президент? В момента няма полза, но не разбирате ли, че това нещо ни посочва пътя за освобождаването от машината. Помислете, господин президент — сенаторът се надигна и дълбокият му глас автоматично направи каденцата, която той често използваше при публичните дебати, — че Денебиянската война е една война на компютър срещу компютър. Техните компютри създават един щит от самонасочващи се ракети, през който не могат да проникнат нашите ракети, а нашите създават щит срещу техните. Ако ние увеличим ефективността на нашите компютри, същото правят и те с техните. Така от пет години вече съществува един опасен, безполезен баланс на силите.