— Направи го по-голямо!
— Само привидно, докато подредя молекулите за невидимо изпарение. Сега е готово. Виж.
Той продължи да разтрива. Петното избледня, а после изчезна напълно. Ръката на Мелисанда поизтръпна.
— Яяя — каза тя. — Това е доста приятно.
— Аз го правя добре — спокойно заяви Ром. — Но я ми кажи, знаеше ли, че в горната част на гърба и областта на раменните мускули факторът на напрежението ти е 78,3?
— Какво? Да не си нещо доктор?
— Естествено, че не. Но аз съм много квалифициран масажист и затова мога да определям точно състоянието на тонуса. 78,3 е… доста високо — Ром се поколеба, а после заговори — То е само с осем десети под нивото на невъзвратим спазъм. Продължителното напрежение в гърба може да рефлектира в стомашните нерви и да предизвика парасимпатичен гастрит.
— Това ми звучи… зле — каза Мелисанда.
— Ами… Определено не е добре — отвърна Ром. — Напрежението в гърба е разрушително за здравето, особено когато се натрупва около вратните прешлени и горната част на гръбнака.
— Тук ли? — попита Мелисанда, като докосна врата си.
— По-скоро тук — каза Ром, посягайки със стоманения, обвит в специална пластмасова материя кожен резонатор и докосвайки едно местенце на 12 сантиметра под мястото, което бе показала тя.
— Хммм — произнесе Мелисанда учудена, но не и убедена.
— А пък тук се намира друга типична точка — продължи Ром, като протегна втори манипулатор.
— Това гъделичка — каза му Мелисанда.
— Само в началото. Трябва също да спомена и това място, което е характерно за проблема. И това също. — Трети, а може би четвърти и пети манипулатор се насочи към посочените точки.
— Е… Това наистина е хубаво — каза Мелисанда, докато дълбоките трапецовидни мускули на стройния й гръб се движеха леко под умелите меки манипулатори на Ром.
— То има признат терапевтичен ефект — каза й Ром. — А и твоята мускулатура реагира много добре. Просто вече усещам успокояването на тонуса.
— Аз също го чувствам. Но знаеш ли, едва сега усещам това странно струпване от мускули в основата на тила си.
— Сега ще се заема. Връзката на врата с гръбнака е първичната зона за разпространение на голяма част от напрежението. Но ние предпочитаме да я атакуваме индиректно, като премахваме напреженията в крайните точки. Като тази. А сега аз мисля…
— Да, да, добре… Яяяя, никога не съм си представяла, че съм толкова стегната. Тоест, чувствам, че без да съм подозирала, като да съм имала гнездо с живи змии под кожата си.
— Точно така се чувства скритото напрежение — каза Ром. — Коварно и неприятно, трудно за премахване и по-опасно от нетипична лакътна тромбоза… Да, сега вече постигнахме качествено отпускане на главните гръбначни връзки в горната част на гърба и можем да продължим по този начин.
— Хммм — обади се Мелисанда. — Това не е ли нещо като…
— Определено показателно — бързо каза Ром. — Сега усещаш ли промяната?
— Не! Е, може би… Да! Наистина! Чувствам се… по-леко.
— Чудесно. Затова ще продължим движението покрай нервните и мускулните пътища, като действаме винаги постепенно, както го правя сега.
— Предполагам, че… Но аз наистина не знам дали ти би трябвало…
— Чувстваш ли някой от тези ефекти да ти е противопоказен? — попита Ром.
— Не, не става дума за това. Всичко, което усещам, е чудесно. Чувствам се добре. И въпреки това не знам дали ти би трябвало да… Тоест, виж сега, предната част на ребрата не може да бъде напрегната, нали?
— Разбира се.
— Тогава защо ти…
— Защото лечението изисква да се масажират съответните връзки и прилежаща мускулатура.
— Ооо. Хммм. Хей. Хей! Хей, ти!
— Да?
— Нищо… Наистина чувствам, че се отпускам. Но наистина ли е предвидено да се чувствам толкова приятно?
— Ами… Защо не?
— Защото ми се струва странно. Защото не ми се вижда твърде терапевтично това приятно чувство.
— Явно това е някакъв страничен ефект — каза Ром. — Мисли за него като за вторично усещане. В постигането на добро здраве удоволствието понякога е неизбежно. Но няма от какво да се тревожиш, дори и когато…
— Не, чакай малко!
— Да?
— Аз мисля, че е по-добре това да го прескочиш. Искам да кажа, че всичко си има граници. Не можеш да опипваш всяко проклето местенце по тялото ми. Разбираш ли какво искам да ти кажа?
— Знам, че човешкото тяло е единно цяло без шевове и разделителни ивици — отвърна Ром. — Говорейки като масажист, аз знам, че нито един нервен център не може да бъде изолиран от другите, въпреки ограниченията на предразсъдъците.